По следите на изчезналите училища: Начално училище „Патриарх Евтимий“ (I част)

Помните ли училище „Патриарх Евтимий“ в Каргона? То бе едно от най-рано закритите начални училища в Ямбол, още през вече далечната 1975 г.

Народно първоначално училище „Патриарх Евтимий“ – така са ги наричали тогава, е от т. нар. „Шишманови училища“, построени докато министър на народното просвещение е Иван Шишманов. В града ни такива са още „Св. Св. Кирил и Методий“ и „Отец Паисий“ в Първи отдел на града, „Ради Колесов“ и „Патриарх Евтимий“ – във Втори отдел. На практика нито едно от тези училища вече не съществува в изконния си вид. Най-дълго оцеля „Св. Св. Кирил и Методий“, преди 1-2 години то бе преместено, а в сградата се намира Центърът за работа с деца. „Ради Колесов“ пустее и се саморазрушава, „Отец Паисий“, прекръстено на „Паисий Хилендарски“, бе съборено през 70-те години и днес през него минава ул. „Димитър Благоев“.

Та училище „Патриарх Евтимий“ е построено през 1909 г.

Градежът започнал през пролетта, след като общината изкупила дворните места на собствениците Георги Белчев, Марко Илиев и наследници Плочеви. Строежът извършил ямболският предприемач Таско Гигов за около 30 хил. лв. след „търг с тайна конкуренция“ – т.е. и тогава си ги е имало днешните обществени поръчки, но са им викали по-инак. Училището е готово на 7 декември 1909 г. и първоначално го наричали „Крайненското училище“, защото е накрая на града или още – „Зелка“, понеже преди на това място имало зеленчукови градини. Името си „Патриарх Евтимий“ то получило няколко години по-късно – чак на 30 септември 1911 г. с решение на Ямболското училищно настоятелство.

До построяването на „Патриарх Евтимий“ в Ямбол е имало само четири първоначални училища: „Отец Паисий“ и „Йосиф Първи“, което се е помещавало в зданието на Галибейското училище – и двете в днешната централна част на града, и две в Каргона – „Св. Троица“ и „Св. Георги“ – стара паянтова постройка срещу едноименната църква, като след Балканската война сградата се заема от Девическото петокласно училище. В „Св. Георги“ имало от първо до четвърто отделение, а в „Св. Троица“ – само първо и второ отделение, защото нямало стаи. Самият първи летописец на летописната книга на училище „Патриарх Евтимий“ пише, че е завършил второ отделение в „Св. Троица“ „с установения тогава изпит“, а в трето отделение го записали в „Св. Георги“.

Още в онова време училищната организация е била твърде стройна и подредена – всяко училище се е управлявало от главен учител, назначен от Училищната инспекция. Учителите се събирали на учителски съвети, управлявани от най-стария учител. От 1912 г. започнали да избират председател на главните учители, първият избран в Ямбол е Иван Георгиев – назначен е на 27 януари 2012 г. със заповед на Българската окръжна училищна инспекция.

През учебната 1909/1910 г. в „Св. Георги“ имало по две паралелки за всяко от четирите отделения. Четири от тях заедно с учителите станали първите обитатели на четирите класни стаи на новопостроеното училище „Патриарх Евтимий“, което било готово на 7 декември 1909 г. Учителският персонал бил разпределен въз основа на един важен принцип:

във всяко школо да има поне двама учители мъже. В новото обаче те трябвало да са повече

,понеже първо се намирало на края на града, т.е. сравнително опасна зона и второ – децата били по-невъзпитани и по-непослушни. Този избор на учители се оказал нито лесен, нито безконфликтен, както ще видим, въпреки че за целта била сформирана комисия под председателството на кмета на града Иван Каварджиков и 6 членове, сред които бил и околийският училищен инспектор. В новопостроеното училище първите учители са: Иван Георгиев – главен учител; Васил х. Жеков, Тодора х. Жекова и Христо Белев. И докато първите трима „лесно се примирили с положението, тъй като живеели във Втори отдел на града не им било тежко“, то около четвъртата личност станал почти световен проблем в местен мащаб. Проблем, който така сериозно подхранвал клюките и недомлъвките сред учителската гилдия, че бил увековечен за поколенията и в архивите на училището. От написаното не всичко става напълно ясно, но е сигурно едно – учителите, които не били от Каргона, не искали да се запиляват на края на града, па макар и в нова сграда.

Разгоряла се истинска мини война

дали четвъртият учител да е Христо Белев или г-ца Цветана Икономова. Изглежда първоначално комисията определила Белев, но той намерил начин да набута на непривлекателното място колежката си. Тя обаче живеела в Първи отдел на града, т.е. отвъд Каргонския мост, та й било трудно да стига дори до „Св. Георги“, „а камо ли да минава до „Крайненското училище“ зад „Кирханите“. Освен това госпожицата изглежда е знаела, че колегата я е прецакал и това я е дразнело. Вероятно жената се е оплаквала, където трябва, правила е каквото е нужно, защото накрая постигнала резултат – в средата на учебната година, на 9 януари 1910 г., станала рокада – Цветана Икономова заела мястото на Христо Белев в училище „Йосиф Първи“ в центъра на Ямбол, а той бил изпратен на нейно място в „Патриарх Евтимий“. Колко ли ще са били разбунени учителските среди от това нечувано разместване по никое време, можем само да гадаем, защото в архивите пише, че дълго време учителите се чудели на това, което става. Най-накрая дошъл и слух, уж обясняващ всичко, но и заплитащ загадката – чуло се, че „има някакъв инцидент между училищните власти и Христо Белев“ – един бог знае какво се крие зад тази неясна формулировка, и той е пратен в „Патриарх Евтимий“ за наказание. Щом ще те пращат за наказание да работиш някъде, е ясно що привлекателно работно място ще да е било школото. Учителят Белев не стоял мирно и подал молба за несъгласие и недоволство до Бургаската окръжна училищна инспекция, до Министерството на народното просвещение, но нахалос – жалването му било отхвърлено. Въпреки това непокорният учител дълго време не изпълнил нареждането да се премести, подал втора молба, та чак след нея от няма и къде се примирил с положението и задаскалувал в Крайненското училище на 4 февруари 1910 г. От съществуващите от онова време документи научаваме, че Христо Белев е получавал заплата 1920 лв., докато останалите учители взимали 1440 лв. Та си мисля, че не е изключено той да е бил или по-високо образован, или с повече стаж от останалите и на това да се е дължало по-високото самочувствие и непокорство. Научаваме за него, че е роден в Ямбол, неженен е, завършил е Педагогическо училище в Казанлък през 1898 г. С желание или без, през първата година той обучавал 49 ученици в трето отделение. Учителствал до края на 1910/11 г., т.е. изкарал и втора учебна година на същото място. Прелюбопитно е, че след това бил уволнен за 2 години по чл. 82 от Наказателния закон. По-късно е добавено, че след уволнението той никога повече не е учителствал.

 Учебната 1912/1913 г. е белязана от обявяването на Балканската война

, а нейно естествено следствие е, че мъжете-учители са мобилизирани. Училище „Патриарх Евтимий“ също дава свидна жертва. Сред мобилизираните е учителят Стоян Попов. Той е ранен и освободен от армията. Умира на 1 юни 1913 г. Погребението му в Ямбол, извършено с „подобаваща почит“, е увековечено в Летописната книга на школото.

Извънредната ситуация на войната се отразява драстично на училищния живот. „Патриарх Евтимий“ е затворено от 16 септември 1912 г. до 20 февруари 1913 г. Учебните занятия са открити на 22 февруари 1913 г. и тъй като съседното „Ради Колесов“ било заето с ранени войници, тамошните учители Георги Хлебаров и Екатерина Николова обучавали своите класове в най-близкото школо „Патриарх Евтимий“. Извънредната ситуация все пак приключила преди завършването на учебната година.

През 1914 г., когато опустошителната Първа световна война все още предстои и никой не подозира за това,

даскалите и техните питомци били заети с прекрасно делнични неща.

През април имало педагогическа конференция. В края на май до 14 юни непоносимите горещини променили обичайните занятия – те се провеждали само предиобед. Става ясно, че дори и в онези далечни времена, както и днес, имало изисквания до колко могат да са градусите в учебните стаи – ако по обед температурите в стаите са 20-26 градуса, азбукарчетата се освобождавали от следобедните часове. През следващата учебна година пък есенес кварталът се наводнявал, та това била другата природна причина, по която от школото искали да имат само „дообедни часове“, но този път не получили разрешение от образователните власти. В спокойните предвоенни дни и месеци на 1914 г. в „Патриарх Евтимий“ били купени нови помагала, а на 6 юни ученици и учители се насладили на екскурзия до Бургас. Ала докато в ямболското училище се занимавали с тези хубави неща, в света зреело напрежение, което избухнало в помитащата сила на Общоевропейската война, както тогава наричали Първата световна.

/Следва/

Светлана Чамова

About the Author :

Leave a reply