По Коледа в стария Ямбол

Ретро Ямбол панорамаПрез 1941 година по улиците на Третото българско царство крачи Дядо Коледа. За Дядо Мраз още е сравнително далеч и в Ямбол може да се посети на втория ден от Рождество Христово – осми януари, Студентската вечер, спретната в салоните на Военния клуб. Ако в онова време сте далеч от прага на Алма матер, ви очаква книжарницата на Димитър хаджи Жеков, който явно знае, че рекламата е душата на търговията, и с размах пуска във вестник „Тракиец” известия към клиентелата.

Детски играчки и украшения за елха ще приковат вниманието, ще окрилят въображението и ще улеснят развитието на Вашето дете.

Книжарница Д. х. Жеков – по-добре от всякога, по-добре от всякъде ще Ви улесни във Вашия избор.

Сладкарница „България” също ви причаква през тая същата 1941 година с набавените от фабриките на Пеев, Бараха, Балъкчиев и Орбис бонбони, шоколади, бисквити и най-луксозни бонбониери. Там има и десет вида сладка и мармалади, а ако ви е по джоба или просто няма как да отделите време за приготовление на сладки изкушения срещу Коледа, се приемат поръчки за торти.

Киноманите край Тунджа през 1941 г.също са спокойни – кооперативното кино „Светлина”, най-голямото в града, построено през 1925 г., е приготвило прожекциите на два филма: ”Сърдцата говорят” и „Орлицата Вали”. Може да прескочат и до „Модерния театър” на братя Качулеви, който пък е най-старият киносалон в Ямбол, където завъртат лентите на „Съдбоносната пролет”, а има и трети киносалон – в читалище „Съгласие”, там в дните на Коледа предлагат продукцията „Данко Тища”.

Време е и за пазаруване, при наличието на финикийски знаци, разбира се. Фирмата на Николай  хаджи Колев и брат, може да ви изпрати у дома с нови мебели или с радиоапарати от знаменитата холандска марка „Филипсъ”. Хаджиколеви са хора с размах и само след две години – през 1943 г., ще открият в центъра на Ямбол хотел „България”. След няколко лета народната власт ще им го вземе, после, след близо 45 години, демокрацията ще им го върне.

Такава – трудна, неспокойна и драматична е съдбата на България.

По Рождество Христово през 1941 година обаче все още е спокойно в Третото българско царство – магазин „Бяла мечка”, фабрика „Шарлан”, собственост на Христо Стайков и син, народният представител Николай Султанов, търговците Братя Папазови, от чийто род е един от най-модерните художници по онова време – Жорж Папазов, хаджи Панко Манолов, който държи железарски магазин, пожелават чрез вестник „Тракиец” на ямболци светли Коледни празници.

Пак чрез вестника, който за първи път излиза на сергиите през вече далечната 1923 година под ръководството на Иван Марангозов, и към 1941 г. отново той държи юздите на печатния орган, ямболци разбират много неща. Радка и Христо хаджи Вълчанови, например, оповестяват, че не ще могат да приемат гости на именните си дни. Същото обаждат и художникът Стефан Бъчваров, все още млад учител в гимназията, на който предстои да стане „Певецът на Тунджа”, кметът Стоян Митев, който е начело на Ямбол вече почти 17 години, Стефанка Нурян,от фамилията на аптекаря Нурян, заклетият експерт-счетоводител Стефан Гърдев, и още ред ямболци.

Ако по една или друга причина, не сте закупили радиоапарат „Филипсъ” от Николай хаджи Колев и брат, можете да се приберете в къщи с немския „Блаупунктъ”, чийто представител край Тунджа е техническото бюро на ел.инженера Д. Чирпанлиев и С-ие. „Блаупунктъ” е вече с една „особна новост”- вместо с акумулатор, работи с батерии…

В ямболската Девическа гимназия продължават да искат ученичките с формено облекло, а за реда и дисциплината отговаря директорът Ташко Каварджиков. Да си млада и чаровна е прекрасно, въпреки че дори през лятната ваканция те искат с униформа, и даже с бели чорапи. Не дават и да ходиш на филми, каквито ти искаш, а само на разрешените от ръководството на гимназията, не бива да посещаваш и чужди квартири, пък били те и на твои съученички, но не може без жертви. А и в Девическата гимназия е весела олелия, понеже в паралелка има по 43,44,46 ученички, и дори най-строгият учител надали може да въдвори пълна тишина.

Пред Коледа сме – парфюмерията на Иванка Конкин също се е подготвила старателно -с подаръци и за малки, и за големи, а също и с детски играчки и украшения за елхи. И братя Кулови , чийто е хотел „Европа” на пъпа на Ямбол, могат да се погрижат в книжарницата си дори за най-претенциозните клиенти.

Ресторантите „Казачето”, „Ботев”, „Нова Америка”, „Черно море”, „Европа”, „Златна рибка” са под пълна пара, защото народът край Тунджа обича да пийне и хапне и в делничните дни, а какво остава по празниците. В някои от ресторантите даже са се погрижили за оркестри, в други разчитат на „само” на вкусните мезета и пивкия пелин, както и на черните вина или на знаменития мискет номер 5, радвал не само ямболци, а и много от височайшите гости на града. Местните производители на алкохол знаят каква е тайната и на хубавия коняк, да не говорим за мастиката и ракията, радващи се също на завидна популярност.

Без социалният пейзаж да е особено ведър, а хората благоденстващи, ще пресолим нещата, ако говорим за мизерия. Но и тя чука на някои порти, а през други минава и помита хората. Има случаи, когато семейства харизват две от децата си – едното е момиченце на шест годинки, другото е момченце на три. В обявлението е подчертано, че родителите са здрави, но бедни, и че са българи. Още една обява за харизване имаме от онова време – там децата са на девет и на четири годинки, а който иска да ги осинови, трябва да се обърне към Атанас Чапъров – чиновник в Данъчната управа.

Животът и в оня, вече твърде далечен Ямбол, има пъстрота – едни се женят, като госпожица Лилия Р. Пондалова и нейният избраник Борис поп Тодоров, чиято венчавка е в най-голямата и по онова време църква – „Свети Николай”.

Други се готвят за опело, като семейството на починалия свещеник Василий Димитров, изказало благодарност за „бащинските съболезнования” на Негово Високо Преосвещенство сливенския владика Евлогий. Същият този митрополит, на когото е съдено да бъде начело на епархията твърде кратко, тъй като и него го отнася смъртта, и то неприлично рано.

И все пак Коледа е – първият празничен ден е на 7 януари, да не забравяме, че все още властва старият стил в българската православна църква, и по тази причина Нова година идва преди Рождество Христово, което предизвиква дълбоко учудване у чужденците, намиращи се в България, респективно в Ямбол.

Коледа е, и  из къщите е радостна суетня, и всеки таи надежда, че Втората световна война ще подмине, ако не напълно, то поне достатъчно царството, за да няма мъже и младежи  по фронтовете.

Защото, кога, ако не по Рождество Христово, хората изричат най-големите си надежди?…

About the Author :

Leave a reply