По дирите на времето: Желязната хватка на Отечествения фронт в първите дни след 9 септември
И с днешна дата продължава да е впечатляваща бързината и безскрупулността, с която Българската работническа партия /комунисти/ хваща юздите в Отечествения фронт, който уж трябва да бъде форма на коалиционно сътрудничество. Под неговия шатър освен БРП, са още социалдемократите, БЗНС и съюз ”Звено”, но този брак по сметка сравнително бързо ще се разкапе, за да се установи с пълна сила надмощието на пролетариата. Или по-точно – на директивите на Кремъл.
Всички дружества в страната и съответно в Ямбол минават под диктовката на Отечествения фронт, който в първите месеци след Девети септември 1944 г. все още играе в една и съща пиеса. Още на 22 септември се правят опити за овладяване на нещата в сдруженията на търговците, питиепродавците, манифактуристите, железаро-строителите, кафеджиите, джамбазите, бакалите, амбулантните търговци, като на тези гилдии се натрапва да изберат нови временни комитети, които да бъдат представени за одобрение от Комитета на Отечествения фронт край Тунджа.
Дори авджиите не са оставени без надзор от народната власт, те също са спешени да представят пред новите големци списък на настоятелството си. Времето е не само бурно, а и брутално, и дори социалистическите историци признават отскоро, че в първите месеци след Девети септември са убити около 20 000 души без съд и присъда. Хората от ловно дружество ”Сокол” вероятно са си давали сметка за настъпилото мракобесие и завъртат ръководство, което ”да изхожда изключително от днес управляващите партии”. Така за председател е избран Иван Чорбаджийски, член на БЗНС, подпредседател е безпартийният Панайот Вълчанов, секретар е аптекарят Антон Златарев – звенар, а членове на Управителния съвет са д-р Васил Георгиев, виден комунист, Иван Аладжов – безпартиен, Димитър Пеев – комунист, Тодор Николов, тоже комунист, Атанас Наскенов – земеделец и Атанас Бурилков – безпартиен.
Дори така стъкмен, Управителният съвет на „Сокол” явно пак не изглежда достатъчно благонадежден за шефовете на ямболския Отечествен фронт и за 4 ноември 1944 г.е насрочен нов избор на ръководство. Авджиите може и да изглеждат с днешна дата безобидни хора, обхванати от страстта да скитат по поля и гори, ала да не забравяме, че всеки от тях има оръжие, което няма как да не изостри в максимална степен бдителността на новата власт.
В Ямбол в ония години съществува и организация, наречена Граждански клуб, имаща най-вече елитарен характер и резонно тя е доминирана от представители на буржоазията. Тази резонност обаче не върви при Отечествения фронт и твърде бързо се намира начин Гражданският клуб да мине в забвение. Още на 17 октомври, само малко повече от месец след „въоръженото въстание”, в Ямбол е свикано Извънредно събрание на тази организация, състояло се в салона на Популярната банка. В документите на О.Ф се твърди, че станали при тази сбирка разисквания, при които се дошло до убеждението, че ”съществуването на Гражданския клуб след 9 септември става безпредметно поради намаляването на членовете дотолкова, че издръжката на Клуба става невъзможна и поради обстоятелството, че повечето от тях застават на принципите, легнали в програмата на правителството на О.Ф.”
Цинизмът при съставянето на този протокол е пълен, тъй като именно още в тези първи месеци на „народната власт” членуващите в Гражданския клуб индустриалци, търговци, финансисти, видни общественици са поставени под пълен контрол и чисто и просто няма как някой от тях да каже и гък, ако не иска да влезе в милицията. И да не знае дали изобщо ще излезе читав от там.
Затова и се стига до „желанието на всички членове на Гражданския клуб да подкрепят Комитета на Отечествения фронт”. И не само това, а направо да разтурят организацията си и да предадат цялото си имущество на ….същия този О.Ф.
А уж нямаше как Гражданският клуб да се справи с издръжката си, ако помните, но е видно как от него се взимат парични суми, маси, столове, радио и прочие „покъщнина”.
Вероятно се досещате и кой занапред ще се настани в помещението на клуба, и ако считате, че това са хората от ръководството на Отечествения фронт никак, ама никак не грешите…
Новата генерална линия не подминава и женското дружество ”Развитие”, което на 30 септември 1944 г. стига дотам, та чак дава обет, че ще „подкрепя винаги и напълно О.Ф”. Не е подминат и турският етнос край Тунджа, към който насочват силите си Александър Анчев, Мара Атанасова, Леонид Търпанов, държали речи пред следовниците на Мохамед, за да влязат и те в правия път на отечественофронтовска България. За по-сигурно се взима решение незабавно да се смени постоянното присъствие на турската вероизповедна община, като шефовете от новата власт директно посочват и кои да са новите фигури – Мехмед Аптулов, Халил Ахмедов Стралджалъ и Юсеин Карпачев. Проблемът с ямболските турци се решава в рамките на няколко дни – едната сбирка е на 25 септември, другата на 28 същия месец.
А за да няма никакви илюзии, са натиснати и строителите-предприемачи, за да излязат те на 27 септември с декларация, че ЕДИНОДУШНО са решили да отстранят старата си управа.
Въобще в тия първи месеци на „народната власт” Отечественият фронт е всьо и вся и дори той, без да има никакъв Общински съвет и никакви избори, на своя сбирка решава и кой да стане кмет на Ямбол. С дотогавашния първи човек край Тунджа, юристът Стоян Митев, се е заела милицията и Народния съд, което напълно развързва ръцете на Работническата партия да лансира пред О.Ф. кандидатурата на Мара Атанасова, а съюзниците на този етап – социалдемократическата партия, БЗНС и „Звено” лесно кандисват, не подозирайки, че не е толкова далеч времето, когато техните депутати ще бъдат арестувани, а след това и ликвидирани…
Борислав Ненов
