Потвърдена присъда от 17 г. затвор за жестоко убийство в Елхово

Бургаският апелативен съд потвърди наказание в размер на 17 години „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим за Стоян Б. от гр. Елхово. Той е признат за виновен в престъпление по чл.116, ал.1, т.6 от НК.

Около полунощ на 2 срещу 3 април 2020 г. в гр. Елхово, в къща на ул.„Тракия“ Стоян Б. умишлено умъртвил Салиф С. чрез нанасяне на множество удари – 26 на брой с метален сгъваем нож в областта на шията и главата, като деянието е извършено по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост.

Присъдата на Окръжен съд – Ямбол е постановена по реда на съкратеното съдебно следствие по т.1 на чл.371от НПК. Тя е обжалвана както от подсъдимия и неговият защитник, които претендират за прилагане на закона за по-леко наказуемо престъпление, а именно по чл. 118 от НК, така и от частните обвинители. Те настояват за наказание на подсъдимия „доживотен затвор“, алтернативно – увеличаване размера на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ до предвидения в закона максимум. В съдебно заседание прокурорът пледира жалбите да бъдат оставени без уважение, а присъдата потвърдена.

След цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и след подробен анализ на събраните по делото доказателства Апелативен съд – Бургас  е  стигнал до извода, че жалбите следва да бъдат оставени без уважение.

Въззивният съд е приел, че Стоян Б. е осъществил  престъплението умишлено, по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост. Втората инстанция е солидарна с извода на Окръжен съд – Ямбол, че извършеното от подсъдимия престъпление бележи висока степен на обществена опасност, не само с оглед на резултата – настъпилата смърт на пострадалия, но и с оглед механизма на осъществяването му, както и с наличието на две квалифициращи обстоятелства и тяхното естество. Настоящият съдебен състав е приел и становището за висока степен на обществена опасност на Стоян Б.,  която се извежда не само от неговата минала криминална дейност, но и от проявите му при конкретното престъпно деяние, включително и от поведението му след убийството.

Съдът е обсъдил в решението си тезата на защитата, че подсъдимият е бил в състояние на физиологичен афект и посочва, че не са налице основания да се приеме, че деянието съставлява престъпление по друг по-лек престъпен състав, а именно по чл. 118 от НК. Изведени са констатациите от две експертни заключения по назначените първоначална и допълнителна психолого-психиатрични експертизи. Заключението на вещите лица е, че при извършване на деянието Стоян Б. не се е намирал в състояние на физиологичен афект. Те са отбелязали, че у последния е било налице ясно съзнание по време на извършване на престъплението, а също и самоконтрол. Експертите са категорични, че „у подсъдимия е налице ясно съзнание и след извършеното посегателство срещу живота на пострадалия, в който изследван момент се установява по данни от телефонния запис, че същият обсъжда с майка си какви действия да предприемат и кой да поеме вина за стореното, след което напуска дома им“.

По отношение на наказанието въззивният състав е приел санкцията от 17 години „лишаване от свобода“ за правилно определена.  Съдът е категоричен, че доводите за снизходителност на присъдата, изтъкнати от частните обвинители не се подкрепят от материалите по делото. Не са налице  основания за налагането на двете най-тежки по вид наказания – „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“, като най-съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца се явява наказанието „лишаване от свобода“. Решителен аргумент в тази посока е възрастта на подсъдимия – 18 години към датата на деянието и едва 20 години към момента. „Касае се за възраст, която е съвсем близка до минималната по чл. 38, ал. 2 от НК. Това предполага, че процесът на деградация на личността не е продължил достатъчно дълго, поради което съществува вероятност същият да претърпи обрат “- пише в решението на въззивната инстанция.

Апелативните съдии са отбелязали, че без основание е и оплакването за прекомерна тежест на санкцията, изложено от подсъдимия и защитника му в контекста на претенцията за преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление.

Решението на Апелативен съд – Бургас подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

 

About the Author :

Leave a reply