Пороят от легенди

Моя Ямбол четеНа един ямболлия, Недялко Донски, дължим в значителна степен допира си до световния тенис. Този от кортовете на „Ролан Гарос”, от зелената настилка на „Уимбълдън”, а не само от турнирите в зала „Универсиада”, където гледахме Божидар и Матей Пампулови, срещу звездата от Германската демократична република Емрих.

Нямаше лошо, напротив, добре бе, че телевизията предава на живо първите ни ракети, но големият тенис в ония години бе отвъд Берлинската стена. И именно Недялко Донски в ролята си на главен редактор на илюстрования спортен седмичник „Старт” пускаше по страниците на изданието снимки на Бьорн Борг, Джими Конърс, Джон Макенроу, Артър Аш.

Въпреки че не друг, а зетят на Тодор Живков, Иван Славков, бе начело на държавната телевизия, бе абсурдно да се излъчват надълго и нашироко репортажи, да не говорим изобщо за цели двубои от големите турнири.

Това сега е трудно да се повярва, ала ние го живяхме. Живяхме и смяната на тенис идолите: Борг бе заменен от Макенроу, после се появи Иван Лендъл, когото днес малцина май си спомнят, а при дамите цяла вечност ракетата на Мартина Навратилова бе най-печелившата.

За да дойде ерата на Щефи Граф, после да се появи онова хлапе, Моника Селеш, чиито златни времена бяха спрени от нападател на кортовете в Хамбург.

Така че нищо не започва от Федерер, той е един от многото велики в този спорт. Всичко обаче започва от Григор Димитров, когато говорим за българска стойност в тениса, преди него ние действително бяхме световно анонимни.

Дори Недялко Донски и неговият епохален вестник „Старт” нямаше как да заличат тази анонимност, те дори я подчертаваха, без да искат, тъй като по страниците на спортното издание нямаше случайни имена. И турнири…

Борислав Ненов

About the Author :