Поредната битка между Трифон Зарезан и Свети Валентин

Ru4enica_VariantaAТо е питието, възпявано вероятно най-много в българската литература-и в лириката, и в белетристиката, а и драматурзите му отдават почит. Знаят го децата още от школските чинове, защото е един трагичен вопъл на Христо Ботев в стихотворението „В механата”.
Наричано е руйно, фолклорът също щедро се е отплатил на веселието, пораждано от питието на българската трапеза. Художниците също са далеч от мисълта да го загърбят в платната си и не дори друг, а големият Иван Мърквичка, превърнал се в наш сънародник чех, е нарисувал една от картините, позната навремето във всеки български дом- „Ръченица”.
Вино. Черно, червено, бяло, пелин, наложен или обикновен, правен от двеста билки, с помощта на самодиви. Като по-прости, възрожденските българи, го пиели с бакъри и поливали конете си с него, за да бъдат вихрогони.
Любен Каравелов го е увековечил в своята повест „Българи от старо  време”, чрез образите на Хаджи Генчо и дядо Либен. Иван Вазов не е останал по-назад и е дал блестящи страници за виното, както в „Под игото”, така и в прекрасната повест „Чичовци”, която в доста от страниците си е изключително близка до най-популярното произведение на титана от Сопот. Да не отваряме дума за „Немили-недраги”, където покрай каните с вино кънти гласът на Македонски и капят сълзите на Странджата.
Не може да става дума за виното и да не отидем към Яворов, въздъхнал юнашки в своите „Хайдушки песни”- море, черно цариградско вино.
Чирпанлията  Пейо Крачолов знае как се прави гроздобер, макар че в оня край на страната ни, сякаш повече после наблягат на ракията,но гроздето е алфата и омегата, за да се плисне руйното вино из мъжките вени. И в дамските също, защото поетесата Магда Петканова е автор на една от творбите, издигащи виното на пиедестал.
Ако подминем роденият в града на липите лирик Кирил Христов, ще си сложим грях на душата. Скандалният, от началото на писателския си път, та до самия му край поет, е дал на българските мераклии стиховете :
Канят ме, мамо, на тежка сватба,
на тежка сватба, на първо либе…
Всички, които са попадали в територията на Бакхус, са пели-и пеят- тая песен, независимо, че дори не подозират кой е авторът на стиховете. Цяла антология може да се издаде с творби на български писатели, обърнали подобаващо внимание на виното, за съжаление, май още няма подобна подборка. Но пък има, и в разказите на Елин Пелин и на Йордан Йовков, много слънце, играещо из чашите с червено вино, дори, когато тяхното действие се развива в полутъмния хан на Сарандовица. Да не говорим, щом другият класик, този от Байлово, ни прати „Под манастирската лоза”.
Пелинко е страстен поклонник на софрите, цар Борис Трети го е имал за желан гост на трапезата си, както и професор Александър Балабанов, изпил доста мискет и в Ямбол.
Мискет номер 5 е една от големите ямболски гордости през 30-те години на миналия век, понеже едноименната кооперация триумфира с продукцията си на изложенията в Милано, Солун, София. По-рано, в началото на 20-те години, от тукашния мискет пази светли спомени и модернистът Гео Милев, посрещан с радост от ямболския кръг „Кресчендо”.Съставен обаче най-вече от младежи, които са почти въздържатели, което предизвиква негодуванието на автора на „Иконите спят” и „Септември”.
Кирил Кръстев и другите ямболски „футуристи” са прехвърляли Гео Милев с каик през Тунджа, за да го зарадват в Каргона с пивкото, леко местно вино.
Ямболската кооперация „Мискет”е създадена през 1924 година и за честа да бъдат нейни наследници в града ни се борят две винарни-„Винпром Ямбол” и „Старата изба”.
Във визитките и на двете е сложена 1924 година, но така е по света-всеки се бори да наследи класиката в жанра. Старите ямболци наричат почти винаги червеното вино черно, така е и из други краища на родината. Черно или червено, важното е да има трапеза, а като пак идва Трифон Зарезан, няма как да мине без нея.
Някои, по-вероятно всички, вече веднъж празнуваха светията, на 1 февруари, със сигурност няма да пропуснат и 14 февруари, като го гарнират с католическия празник Свети Валантайн. Ден на любовта, а българският мъж е най-доволен като може да мине с един масраф два празника, въпреки че дамите стават все по-взискателни и трудно се примиряват с едното водене на ресторант.
И пак не е излишно да погледнем какво казват по въпроса поетите ни. Поменатият вече
класически скандалджия от Стара Загора Кирил Христов,  считан от мнозина за равен на Яворов по талант, е формулирал нещата ясно и лапидарно:
„Жени и вино! Вино и жени!”И до края на жизнения си път не изневерява на кредото си.
Бързият преглед на ямболските автори ми припомня за огромното уважение, с което се отнася към виното Недялко Месечков, авторът на първия роман за циганския живот европейската литература.
В трилогията му „Банго” се лее обилно от черното ямболско вино, а от спомените на Месечков разбираме, че това е била и най-почитаната напитка в дома му.
Споделяна с имена от ранга на Иван Пейчев и Пеньо Пенев.
Пеньо Пенев, който има любов с ямболийка, и още няколко страстни истории с дами от нашия регион.
Именно той възкликва в една от творбите си:
„Ах, колко неизпито вино има
и колко неналюбени жени!”
Цели институти по света работят неуморно, за да решат кое е вино е по-полезно за сърцето-бялото или червеното. И всяка година изследванията показват различен извод.
Индустрия… Защото виното в крайна сметка е стока и чуждестранни пазари за него търсят всички български винпроми.
Наскоро представители на „Винпром Ямбол” и Винпрома в  Ботево, пътуваха чак до Китай, като част от търговската българска делегация, за да опипат почвата и да „залеят” бленувания от всички държави пазар в страната на Мао Дзе Дун.
Миналата година „Винпром Ямбол” откри нова изба за бутикови вина като инвестицията бе в размер на 1 милион лева. Оборудването е италианско, новата изба прави малки серии от висококачествени бели и червени вина.
Марката „Villa Ямбол” влезе в търговските вериги с „Каберне Фран”, „Сира”, „Пети Вердо”, „Александрийски мискет”.
„Совиньон” и Мерло” са си класика, но такива вина се опитва да пласира всяка винарна в България.
Вече с над 9 000 дка собствени лозя е „Винпром Ямбол”, което е знак, че няма никакво намерение да отпада от битката за пазари.
Още няколко винарни, разположени в Ямбол и региона, участват в това надбягване, но малко от тях имат собствени марки. Правенето на наливно вино е бърза и далеч по-евтина „процедура”, ала и печалбите са много по-слаби.
Въпреки големите масиви, създадени от винарните, населението от Ямболския край не забравя да направи собствен гроздобер и да прислушва после час по час как бие сърцето на виното в голямата бъчва.
Защото това е тънка работа, но сладостта от собственото производство още е голяма, особено в Стралджанско. Справката показва, че тамошните хора масово запазиха гроздето за себе, недоволни от ниските изкупни цени и си го пият насаме или с приятели, според както дойде.
Една от легендите за стралджани гласи, че сутрин хранели децата си с попара, залята с греяно вино. На училище азбукарчетата били кротки като агнета чак до голямото междучасие-мечтата на всеки учител, да има тишина и спокойствие в класните стаи.
Виното обаче е капризно питие. То иска и хубаво мезе. А българинът разбира от тия салтанати и ще притури до каната луканка, суджук , пастърма, бабек, бахур, а ако няма вълче мезе, с тъга ще приеме риба, сирене или кашкавал.
Дамите също са щастливи, когато залезът потъва в мерлото или дава нежна топлина на бялото вино.
Ако сте истински кавалер, ще понесете факта, че чаша от много стара реколта, ще ви излезе седем-осем лева, а бутилка ще откъсне 60-70 лева от портфейла ви.
Любовта е сложна пиеса. Особено откакто Денят на влюбените се набута при Трифон Зарезан
Но сякаш всеки български мъж преглътна това съжителство. Къде с ярост, къде с притаена болка, къде с ирония.
Ирония, обаче лека.
Много лека, ако искате да запазите семейното огнище или пламъците на ергенската любов.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply