Поне с фабриките за убийства сме добре, сполай на Господ

Едно време из царството, годината била 1923, шетала Жечка войвода. И тя, като новата криминална звезда, Мила Георгиева, на кръв гледала, и убийства оставяла след себе си. И още една прилика има – Жечка войвода, родена в село Таш тепе (сега Камен връх), Елховска околия, водила в бандата си мъжа си. Мъжете си, ако трябва да съм съвсем точен – и първият, и вторият. Съдът обаче я опервазил на 12 години и половина затвор, и доколкото знам някогашните нрави, няма да е била библиотекарка в панделата, и да са я пуснали след половин година.За добро поведение..

Естествено, гръмко обявената в четвъртък, 15 того, за бос на група за платени убийства в София Мила Георгиева, ще се окаже поредния кьорфишек на прокуратурата. Нищо че в случая е хем апелативна, хем специализирана. По времето на ранния ББ имахме вече една „разкрита” фабрика за убийства, от която сетне останаха само кавичките. После имахме и Вожд на престъпния свят – Алексей Петров. Въпреки голямото заканване, Трактора и до ден днешен си е на чист въздух, даже междувременно бе кандидат за президент на България…

Защо ли новият Бос и новият цех за убийства ми миришат на гнило? Не, не е защото начело на бандата е дама. Ако някой може да свърши качествена работа тук и сега, то това са именно жените. И все пак, няма да е от класата на оная елховска Жечка войвода.чийто дело се гледало в Театралния салон на приграничния град, поради големия обществен интерес. Сега, ако изобщо се стигне до дело, адвокатите ще изядат прокуратурата с парцалите. И Мила еди коя си, вероятно също като Трактора, ще влезе в политиката.

„Групата се занимава….и с опити за убийства”, заявили от оная хем апелативна, хем специализирана прокуратура. То и аз се занимавам с опити да надмина по богатство Бил Гейтс, ала оная очиларка всяка година увеличава преднината си.

Жечка войвода от село Таш тепе действала здраво. И нейната дружина не била наричана група, ами банда.

Безпросветни времена са ония, от преди 90 зими. Сега може да излезе, че Мила и хората и са част от националния тим на България по водна топка. Всъщност, не съм сигурен, че имаме държавен тим по водна топка, някога имахме. И генерал Владимир Стойчев посрещнал отбора от турнир, на който нашите ги били като даули. Висшият офицер и председател на Българския олимпийски комитет, обаче посрещнал кротко състезателите и рекъл: „Най-хубавото е, че никой не се е удавил на турнира”…

Борислав Ненов