Политическото сиртаки

Политическото сиртаки е и нежелан, и непонятен за европартньрите на Гърция танц, който до вчера по-скоро ги забавляваше, отколкото плашеше, но днес вече е угроза за стария, удобен ред, на стария, уреден континент. Много приказки ще се изговорят сега и много глупости, разбира се, защото тези, които бяха неспособни да опазят постигнатото, ще носят вода от девет кладенеца, за да оправдаят, поне частично, срамното си безсилие. Наистина срамно и някак нелогично е безсилието на Европа с могъщите й институции и още по-могъщи банки, с прехвалените й капацитети и изпитани методики, щом е безпомощна в ситуация като сегашната. Логиката сочи по-лесен, дори рутинен, предизвестен изход от Гръцката криза, каквито и да са проблемите, с които е заредена, колкото и да са. Логиката сочи, съвсем недвусмислено, че диалог е възможен, колкото и неразрешими да изглеждат проблемите, провокирали кризата, че диалогът е задължителен, а резултатът пък, предварително известен. Споразумение, ясно е, трябва да има и може да има, както е ясно, че са нужни отстъпки от двете страни, че компромисите са неизбежни, щом взаимоотношенията между Европа и Гърция десетилетия наред са градени върху компромиса.

Ако целта е опазването на приоритетите на единната европейска валута, няма как да се пренебрегнат претенциите на Гърция, щом е допусната тя вече в еврозоната и заплашва да я разбие, като се върне към драхмата. Липса на политически такт, на задълбочено мислене е, в драматичен момент, като настоящия, да се изтъкват негативите за Гърция, ако се стигне до нежелания обрат, а да се подминава фаталният провал на Европейския съюз. Да, фатален, страшен, драматичен, щом граденото от няколко поколения радетели за европейско единство, се разпилява с лека ръка от некомпетентни или безпомощни, слаби политици.  Това, което видяхме в дните, предхождащи гръцкия референдум, това, което бе удивително, е, че противниците на допитването, вън от Гърция или вътре в страната,  наивно се надяваха, че е възможен невъзможният изход. Докато „Сириза”, очевидно, си бе направила добре сметката и бе разработила, може да се каже, своя печеливша стратегия, опонентите й, в това число и прехвалените чужди анализатори, правеха сметки без кръчмар, щом разчитаха на недомислени заплахи. Недомислени, точно недомислени, щом се пренебрегваше не само гръцкия манталитет, но и актуалната обществено-политическа ситуация в страната, щом се пренебрегваше волята на народа, избрал лявата алтернатива. Високомерието, тъкмо високомерието и самовлюбеността на някои от емисарите в Брюксел, а най-вече тъпотията и сервилността на техните пионки  в Гърция, са главната, основната причина и за печалния край на преговорите, и за още по-печалния край на референдума. Отговорните фактори отново се оказаха безотговорни, щом не съумяха или не пожелаха да вникнат в кристално ясните, общо взето, гръцки реалности, щом не проумяха поне това, че не друго, а безизходицата, е дала сила на ултралевите идеи.

Ципрас и „Сириза”, надявам се поне това да е асимилирано вече, няма нищо общо с безпомощните социалисти, обявявани от политическите тарикати за опасни комунисти, а е истински, автентичен радикал, ултраляв лидер, който е не комунист, а троцкист. Не съм запознат с идеологията му, нито с предизборната му платформа, но е ясно, щом са толкова последователите му, че ако има демагогия в посланията му, тя сочи някакъв изход на гърците. Е, сигурно е измамен като нашето „светло бъдеще”, би могло да се предположи без особени усилия, но щедрите обещания, съчетани с решително отстояване на позиция, която изглежда полезна за народа и страната, гарантират успеха на ултралявата партия. Еврочиновниците и техният обслужващ персонал бяха длъжни, ако не друго,  да посочат поне големите заблуди и да ги анализират, ама задълбочено, не като дрънкат необуздано и ни заливат с  политически простотии. Те избраха да плашат народ, който е направил своя съзнателен избор, който е прегърнал алтернативата, изглеждаща спасителна, т. е. подходът им бе възможно най-неправилен. Нещо повече, те не разбраха, че радикалното говорене и радикалното поведение на гръцките лидери, вече ги е превърнало във фаворити на общественото мнение, на които е невъзможно да противостоиш.

Въобще, след провала на преговорите, еврочиновниците и обслужващият ги персонал в страната, подготвиха с неадекватното си поведение провала на референдума. Вината на Ципрас и управляващата партия в Гърция, каквато и да е тя, както и поведението му, каквото и да е то, е безсмислено да анализираме, щом предварително бе известно, че той разчита на провокацията, че гледа на референдума като на печеливша провокация. Той, това трябва да признаем, спечели не само референдума, но и позиция, той ще спекулира още по-сполучливо, още по-смело с волята на гръцкия народ в преговорния процес, за да постигне, в крайна сметка, своето, може би. А му помогнаха, решително при това, неговите най-върли противници, не друг, като онова нашенче, храненик на чужди фондации, което обясняваше разпалено, в едно телевизионно студио, че гърците, ето, вече са по-бедни от нас, щом разполагат само с шестдесет евро. Глупостите, които дрънкаше пламенния пропагандатор на неуместната, неслучена европейска политика, направо изкараха от нерви онази уравновесена, умна и компетентна жена, професор по финанси, та се стигна до скандал. Тя не се сдържа и категорично, без увъртания, го упрекна не просто в некомпетентност, но и в бездарно манипулиране на аудиторията. Това се случи, общо взето, навсякъде, Европа бе убедена сякаш, че бездарното манипулиране на аудиторията стига, че е предостатъчно, за да пречупи опърничав народ като гръцкия. Европа, може да се твърди, сбърка злощастно, като възправи срещу решените на всичко радикали и търсещия спасителната алтернатива народ, празните приказки и нелепите заплахи на маломозъчните политически клакьори.

Нелепите заплахи, подчертавам, защото генералната заплаха, т. е. изключването от еврозоната на неспособната да обслужва дълга си Гърция, разбира се, не нито лесна, нито безобидна работа. Изключването на Гърция, която не желае или е безсилна да обслужва грандиозния си дълг, е проблем, колкото на гърците, толкова и на Европа. И въобще не е сигурно, че е по-страшно това за Гърция, отколкото за Европа, щом последиците за Европейския съюз са непредвидими и биха могли да бъдат разрушителни. Гърция, ако е така, е най-малкият проблем, макар от там да тръгва пожарът, защото лавинообразният процес би довел, да речем, до изключването на Португалия или Испания. Още по-безнадеждно изглежда всичко, поради факта, че Европейският съюз, след този референдум, като че ли, няма печеливш ход. Неизбежният компромис при новите преговори, ако твърдата позиция е невъзможна, щом е толкова опасна, ще доведе, без съмнение, до неизбежни компромиси в още много от страните на Европейския съюз. И нищо друго не би могло да се случи, освен провал, тотален провал, на една добре обмислена уж, отдавна изпитана финансова политика, вършила хубава работа много време. Заинтересованите да опазят парите си, дадени на Гърция, европейски банки, най-вече френски и германски, ако си позволят непремислени компромиси, рискуват да умножат дълга на още много страни, да се натоварят с други тегоби.

Въобще, безизходицата в Гърция, вече е безизходица за Европа! И проблемът съвсем не е в това, че щат не щат, провалените еврочиновници ще трябва да научат стъпките на гръцкото, политическо сиртаки, за да оправят, поне частично, натворената от тъпотията им бъркотия. Проблемът е, че случващото се в Гърция, би могло да отприщи лява вълна, дори ултралява, което е още по-лошо, за да разпилее окончателно стария, удобен ред, в старата, уредена Европа…

Любомир Котев