Поетът Марко Недялков пласирал версията, че е генерал от тайните служби

Много популярният през 70-те и 80-те години на миналия век и в Ямболско, и в България поет Марко Недялков на младини живял бохемски. И трупал дългове в заведенията, държани от Митьо Джурелов, познат на ямболци още като Джафталъка.

Джурелов е собственик от 1938 г. до първите години след 9 септември 1944 г. на ресторанта „Златен рог”, намиращ се в близост до сегашната сграда на „В и К”.

След тоталното ограничаване на частната инициатива, Митьо Джурелов трябва да влезе в кооперация, а след това от ресторанта му не остава нищо.

Бащата на културтрегера Иван Джурелов, обаче укривал преди Девети септември Кольо Тенев-Равашолата, чийто брат Иван Тенев след „революцията” едно десетилетие е начело на Окръжния комитет на БКП в Ямбол. А Равашолата, партизанин, който се самоубива при блокада на село Ханово, за да не попадне в ръцете на полицията, е едно от легендарните имена в Тунджалъка. И село Тенево е кръстено на него…

Така че за бившия собственик на ресторант „Златен рог” в Каргона, който би трябвало да е част от „недоубитата буржоазия” , нямало проблеми.

И Джафталъка дълго време бил управител на ресторант „България”, национализиран само няколко години след построяването му през 1943 г. от Николай Хаджиколев заедно с хотела, над ресторанта, намиращи се на пъпа на Ямбол.

Бъдещият директор на издателство „Народна младеж” Марко Недялков имал бохемски размах още на младини и правел вересии при Митьо Джурелов, след време обаче ги уреждал, припомни си неотдавна синът му Иван Джурелов. След като завършил „Българска филология” в Софийския университет, поетът от Овчи кладенец почнал постепенно да става фактор и властта в Ямбол приемала всяко негово идване при пълна бойна готовност, разказва в мемоарите си Атанас Теодоров.

Марко Недялков имал близки отношения с известни партизани, с генерали, с хора на високи позиции в Държавна сигурност и това давало огромна тежест на името му.

Поетът, автор на „Стрелчански балади”, едно градче, пълно с хора, имащи поне дузина ордени по гърдите си, изправял на бойна нога както шефовете на ОК на БКП в Ямбол и в другите окръжни градове, така и босовете на Държавна сигурност.

И понеже навсякъде го чакали тежки софри, почти винаги закъснявал за творческите срещи. Налагало се директорът на ямболската милиция да праща специална кола с буркан, за да стигне все пак що-годе навреме поетът до мястото, на което го чакали развълнуваните читатели и ръководството на съответното селище.

В родното му село Овчи кладенец вярвали, че той е генерал от Държавна сигурност. Версията поддържал самият Марко Недялков, като казвал, че някой ден ще дойде с униформата си, въпреки че уставът не позволява подобна показност.

Всъщност, авторът и на книгите „След хиляда години раздяла” и „Ще си останем същите момчета”, може и да е бил част от ДС , но без генералски пагони, разбира се.

Каква точно е истината, надали скоро ще разберем, понеже поетът умира през 1993 г. и името му не подлежи на проверка от Комисията по досиетата….

Борислав Ненов