Поетичният дуел в Синия салон – пред много публика и без жертви

При пълна зала тръгна първият в историята на Ямбол литературен двубой, в който се осмелиха да участват две дами – Таня Хаджидимитрова и Росица Бакалова. Като много от първите културни събития в града ни, и това се състоя в Синия салон на читалище „Съгласие”, което обича да залага на нестандартните идеи.

Двубоят тръгна със стихове на Росица, която дръпна лентата назад, към първата си стихосбирка „Страх от разсъмване”, вероятно защото знае кои от тези й творби хващат публиката от воле. Бакалова даде още един откос, от втората си книга,” Безпощадно лично” , като от нея подбра и социални строфи, както тя самата ги определи.

Таня Хаджидимитрова отговори подобаващо – самочувствие не липсваше и на двете авторки, излезли на арената в Синия салон.  Преди двубоят да поеме по пътя си, аудиторията видя и Петър Чухов, авторът на този род поетични спектакли, които някой може да нарече и пърформанс. Времената са такива – няма ли чужда, непозната за мнозина дума, работата се счита ялова.
Всъщност, ролята на Чухов в петъчната вечер не стана ясна. Поет, романист, музикант, носител на какви ли не награди, водещият не даде дори намек за тръпка в ямболското читалище, макар да обяви, че идеята му е да вложи повече острота в тези поетични дуели.

Като е за дуели, макар  и лирични, без  секунданти не може, така че предварително обявените „адвокати” на двете поетеси, Георги Русев и Стоян Чобанов, бяха по местата си. Русев съвсем наскоро, на  1 март, бе представил творчеството на Росица в читалище „Зора”, така че на него му бе по-лесно да „свидетелства” за достойнствата на своя човек, използвайки и част от написания си текст. Чобанов обаче, като старо куче, обръгнало в тази игра, заложи на артистизма си (помни се, той има сезони на сцената на Кукления ни театър), и пусна в ход импровизацията.

Стоян  се измъкна елегантно и от деликатната по принцип ситуация, когато, в единия от туровете, трябваше да атакува лириката на другия автор – в неговия случай противник бе Росица Бакалова. ”От едната ми страна е моята най-добрата приятелка, от другата ми страна е същото”, обяви авторът на сборника с разкази „Несретници без луна”, и така се отърва  от нуждата да слага рицарски доспехи.

Георги Русев  заложи на приятелската ирония, на закачката с лириката на Таня Хаджидимитрова, определяйки я като прекалено крайна и категорична. „Мъжете ще получат комплекс за малоценност от твоите стихове”, каза секундантът на Росица за нейната опонентка.

Добрият тон, нещо, което не е толкова лесно да се получи в Ямбол, бе спазен на 100 процента, лошото на хубавото бе, че аудиторията бързо отиде към приспивно настроение. Надали заради стиховете на Росица и Таня, и двете са с рязък изказ, и рецитират добре, въпреки някои преигравания, по-скоро липсва „практиката” в подобни схватки.

Липсва и ямболското самочувствие –  тук, край Тунджа, признаваме за талантливи май само тия, които не са от града ни. Все пак зависи и от литературната топка – едно е, когато  пред публиката застане Мария Донева, която е  родена за срещи с читатели, друго е, когато наши автори нямат от много време изяви пред аудитория.

И нямат достъп по-далеч от пътя към Сливен.

Литературният двубой ще остане в аналите на ямболската култура, но четирите тура дойдоха в повече, а останаха и сериозни съмнения относно коректността на броенето на гласовете. Второто, всъщност, спокойно може да мине и в графата на белите кахъри, но първото, времето, над  час и половина продължи лирическият сблъсък, няма да е излишно да се коригира.

Присъствието на Петър Чухов  не бе на практика нужно, но доколкото  аз се ориентирам, авторът на хайку си е направил сметката, и държи правата на подобен род изяви.

Литературните двубои съществуват от 2005 година, не се получават често, но Чухов загатна, че скоро в Ямбол ще има и друг подобен сблъсък.

Няма лошо, Синия салон е чудесна арена, дано тогава и чувството за време не е във ваканция. Защото, щом говорим за поезия, не е лошо да си припомним един стих на най-високия български поет, Божидар Божилов, който бе написал някога :”Най-хубава е кратката любов”.

Борислав Ненов