Поетичните вдъхновения на Маргарита Петкова и Добромир Банев

„Колко сте много“, с тези думи реагира поетесата Маргарита Петкова при влизане в пълната зала в Синия салон на читалище „Съгласие“ през последната вечер на „Ямбол чете“. А това наистина доказа, че в Ямбол има четяща публика, стига да е провокирана от авторите. В залата бяха много млади хора, учители по литература и изкушени от литературата, което не се видя в предишните четири вечери на 15-то издание на литературните дни.

Интересът на ямболската публика беше предизвикан от поетесата Маргарита Петкова с нейната стихосбирка „Тъй рече Виктор“ и от Добромир Банев с неговата „Любов до синьо“. И те не ги разочароваха, напротив, направо ги потопиха в извиращата сякаш от фибрите на душите им поезия.

Двамата взеха в ръце две стихосбирки, от тези които бяха предназначени за публиката, без отбелязване, без нищо и зачетоха. А естественият поетичен спектакъл, който се получи, наистина завладя публиката с магията на поезията, излизаща на един дъх без напъни и без поза.

Това са две различни книги, но някак си се уеднаквяваме, загатна Маргарита Петкова преди за започне да чете поезията си и обясни, че  „Тъй рече Виктор“ е друга книга. „Не знам защо така му се получи на Виктор, че има малко повече философия, малко повече препратки, но така дойде и така си отиде“, допълни още авторката и зачете…

В продължение на 30 минути двамата четяха стихотворение след стихотворение, които изглеждаха като продължение едно на друго, като свързан поетичен спектакъл и публиката слушаше в захлас.

„Никога не съм изпитвала съмнение в творчеството си, както и никога не съм се взимала насериозно“, обясни Маргарита Петкова след поетичното въведение в отговор на въпрос от публиката. Тя припомни, че е написала първото си стихотворение в първи клас от скука, защото не са я пуснали навън заради завалелия сняг и след това продължила с писането просто ей така, но това не било творчество. По-късно разбрала, че няма начин, ще си пише, а пък който иска да я чете. В същото време тя сподели, че не може да се пише всеки ден, че творческото писане е, когато дойде. „В продължение на 4 години писах само този Виктор, това са 60 стихотворения и други просто не ми идваха“, допълни още тя, но все пак уточни, че Господ не й диктува, както твърдят други, и с присъщия си хумор добави: „Мисля, че Господ си има далеч по-сериозни работи от това да диктува стихотворения на когото и да било“. Тя обясни, че стихотворенията идват при нея и тя се чувства длъжна да ги запише, защото, ако не седне да го направи, ги забравя. Оказа се, че тя почти не редактира стихотворенията си, което обяснява и защо поезията й е толкова органична, естествена и сякаш извираща от душата.

Най-лесното нещо на света е да пишеш, просто не трябва да се насилваш, сподели още Маргарита Петкова.

Във връзка с вдъхновението Добромир Банев припомни как двамата с Маргарита Петкова са писали поетичната книга „Абсурдни времена“ без да се познават – всяко от стихотворението е било своеобразен отговор на друго и така в една от вечерите са стигнали до 8 стихотворения, а книгата от две части, която съдържа над 100 стихотворения, е написана за 13 дни.

Във връзка със заглавието на книгата „Абсурдни времена“ от публиката ги попитаха колко е горният им праг на поносимост на абсурдите, защото е своеобразен абсурд да си поет в днешните абсурдни времена и не са ли се замисляли за друго поприще.

Добромир Банев сподели, че за него творчеството е вид бягство, а Маргарита Петкова обясни, че не може да спре да пише, защото стихотворенията идват и не те питат дали искаш да продължиш да твориш.

Диана Иванова

About the Author :

Leave a reply