„Плакатът” – една прелюдия към Театралната зала

Накъде може да отведе една изложба, наречена „Плакатът”? Когато тя е с ядро от плакати за театрални спектакли, пътищата могат да бъдат и твърде сантиментални. Ако си правил първите си свалки на премиера на ямболския Драматичен театър, „Плакатът” може да ти спомни не само оная твоя любовна страст, но и точно кои артисти са били на сцената.

Така че изложбата „Плакатът”, дело на Галерия „Жорж Папазов”, има не само висока естетична стойност, а и личен, интимен дори, епизод  за тия, които прекрачват в залата, където е експозицията. Тя е факт чрез предоставените от Драматичен театър „Невена Коканова” плакати, както и на творби в тази област на ямболската Галерия. Има раздел в експозицията, който е възможен благодарение на архива на проф. Иван Газдов, и друг, където думата е имала Светлана Бъчварова, шеф на Държавен архив-Ямбол.

Константин Отонов е сред четиримата плакатисти в изложбата, с неговите 11 творби от плакати за спектакли както на Драматичния ни театър, така и на Музикалния театър Драган Кърджиев”. Ако тия дни срещнете бай Димчо Рошманов, той с часове ще ви разказва за „Есенни маневри” на Имре Калман, сезон 1981-82 г, или за „Една стара история” – мюзикълът на Оскар Фелдцман от сезон 1978-79 година.

Отонов е автор на плаката за знаменитото представление на ямболския театър „Любов под брястовете”, с Невена Коканова в главната роля. Плакатът на Отонов е много качествена работа, както и значителна част от другите му творби, направени за нашата трупа. А Отонов идва край Тунджа още по времето, когато директор на Драмата е Георги Икономов. После работи с директори като Станьо Михайлов, преминава и през Йордан Петров-Дачко, за да е автор на плакати и в периода, когато шеф е Николай Вълканов. В Галерия „Жорж Папазов” от Отонов могат да се видят още плакатите за „Двубой” на Вазов, „Сид” на Корней, „Гърдите се събуждат първи” на Иван Кулеков. В раздела на Отонов има и плакати за „Криминална песен” на Иван Радоев, правен за Работнически Сатиричен театър –Бургас. Тук е и плакатът на пловдичанина Отонов за концерта на хитовата диско група „Ирапшън” именно в родния му град, където черната газела Прешъс  Уилсън и музикантите от бандата се вихрят в Палата № 10 на Панаирното градче.

Плакатите на Отонов са и естетически попадения с  размаха  и мощните цветове , с които работи той. Отонов обаче намира и кода, жокера към пиесата, което винаги е било много трудно. С него е работил и много талантливият кино и театрален режисьор от село Тенево Илиян Симеонов , за чиято постановка в Народния театър за младежта е правен плакатът на „Гаргантюа”.

Изложбата в  Галерия „Ж. Папазов” дава среща и с двама ямболски майстори на плакатното изкуство – Ташо и Михаил Попови. От техните работи са показани  афишите за „Лелята на Чарли” , „Госпожица Мама” и няколко други спектакли, както и афиши за различни изложби и събития, като „Дни на културата в Ямболски окръг – април 1987”, „Окръжна художествена изложба”, та дори и плакат, предупреждаващ  да не се шофира след употреба на седативни лекарства. Ташо и Михаил Попови са ако не единствените, то сред малцината майстори на плаката в Ямбол, и вече са своеобразни класици в този жанр.

Тях броя за двама автори, така четвъртият остава академик, проф.Иван Газдов, на който,подобаващо, е отделена централната стена в залата, където е „Плакатът”.  Преди време, когато пак тук, в тази Галерия, бе честван 70-годишният юбилей на Газдов, писах нещичко за неговите творби. Сега, в една специализирана изложба, те стоят много интересно, и искат отделен прочит.

 Борислав Ненов