Петър Петров, дългогодишен директор на Историческия музей: Нужна е нова история на Ямбол, но се иска много труд

pic705 Петър Петров е роден през 1939 г. в Ямбол. Завършва средното си образование в Първа гимназия ”Васил Карагьозов”, а висше-история, в Софийския университет. От 1962 г., веднага след завършването на университета, започва работа като уредник в Историческия музей. От 1974 до 1994 година е директор на Музея. След това отново е уредник и се пенсионира на тази длъжност. Той един от авторите на Историята на град Ямбол.

-Г-н Петров, преди да говорим за голямата история на Ямбол, да разкажете нещо за вашата малка история, историята на вашия род?

-Според моите проучвания, дядо ми Петър Стоянов е дошъл тук от новозагорските села. Имал е участие или в Новозагорското въстание, или като опълченец, намерих такова име, но повече данни нямам за него. В Ямбол той работи като хамбарджия при Атанас Кехайов, виден търговец-житар. След фалита на Кехайов, дядо ми остава на улицата, разболява се и умира, като го погребват на разноски на общината – толкова са били бедни. Баба ми по бащина линия е от рода Тепсизови, а по майчина линия  е от рода Бакалови. Неин вуйчо е Георги Пеев Бакалов, учител в Ямбол, участник в подготовката на Априлското въстание. Баща ми Стефан Петров бе старша касиер в Българска народна банка и се ползваше с голямо уважение сред всички, които са работили с него. Майка ми бе шивачка, шиеше на видни дами от града. Помнят я още хората в Ямбол.

-За гимназията какви спомени пазите?

-Завърших Първа гимназия. Най-напред си спомням за Анна Накова, учителка по история. Въпреки че не бе завършила история, а класическа филология, тя бе учителка-артистка. Всеки неин урок бе едно преживяване. От другите учители – Иван и Цвета Драгови ми бяха учители по български .език и литература. Те се сменяха – едната година ни преподаваше единият, после другият. Мария Мушкова, учителка по математика, бе ярка фигура, великолепен математик беше., поне според мен. Боян Кушев ни бе учител по геология, той по-късно стана директор на гимназията. Той също бе голям педагог. Сега геология в гимназиите не са учи, тогава обаче нямаше момче в класа ни да не знае всичко за кристалите.

-Гимназията, за която говорите, се е намирала в днешното училище „Св.Климент Охридски”, нали?

-Да, така беше. Подготовката бе много добра, сегашните ученици са далеч от тези знания, които се придобиваха тогава. Особено по география, това ми прави много силно впечатление.

-А как се появи Историята на град Ямбол, г-н Петров?

-През 1967 г.  ОК на БКП поде инициативата за написването на история на град Ямбол. Секретар по идеологическите въпроси бе Киро Владев. Негов баджанак бе професор Страшимир Димитров. Именно по тая линия Стр.Димитров бе привлечен да участва като автор при написването на историята на града ни. Той е специалист по османистика, четеше веднага турските надписи, независимо къде ще ги види. Много добър османист.

-Доколкото съм запознат по онова време специалистите по османистика са били много малко?

-Така е, твърде малко бяха. След това Иван Славов, историк по образование, който работеше тогава в ОК на БКП, привлече Васил Атанасов Василев, негов състудент. Той бе старши научен сътрудник в Института по история, той е родом от Стралджа. Васил Атанасов имаше материал за Текстилната стачка, той писа и за Единния фронт в Ямбол. Славов привлече и Борис Матеев – негов състудент и приятел.

-Всъщност Иван Славов е бил нещо като кадровик относно това, кои ще участват в написването на Историята на Ямбол?

– Той беше в ОК на БКП , оттам му бе възложено да отговаря за създаването на книгата. Доцент Зорка Моллова, родом от Ямбол, участва с материал за Ямболската комуна, тя имаше такъв текст преди това. И бе привлечена. За учебното дело пое работата Аспарух Крайчев, дългогодишен учител и инспектор преди 9 септември 1944 г.

-Той обаче е обявен за фашист почти веднага след 9 септември, по официалните списъци, които съм виждал в Държавен архив-Ямбол. Нали е така?

-Да, обявен е за фашист. Той написа много хубав материал за учебното дело в Ямбол – от Възраждането до 20 век. От София Богдан Атанасов, историк, имаше разработка за Шеста Въстаническа оперативна зона и го привлякоха да пише само за периода на партизанското движение.

-А Богдан Атанасов имаше ли някаква нишка, която да го свързва с нашия град?

-Не, той нямаше такава връзка. Проф. Атанас Милчев , преподавател по история на СССР  в Софийския университет, бе ямболски зет, съпруга му бе Александра Димитрова, от Археологическия институт при БАН. Желязко Попов от нашия Музей написа материали, които от ОК на БКП не одобриха. На мен остана икономическото развитие, тъй като никой нямаше разработки по тая проблематика. Никой не се хващаше да пише изследвания по икономическа история. И аз бях принуден де преровя много материали. И за културното развитие до края на Първата световна война – нямах време да напиша повече.

-Вие започвате през 1967 г. подготовката за Историята, а тя излиза чак през 1976 г.? Всъщност през следващата – 1977 г, но вие ще обясните този парадокс.

-Да, ще обясня защо е така с годината на издаване на книгата. Участва още е и Васил Гюзелев, той също бе ямболски зет.

-Страшно много ямболски зетьове са участвали, нашите красиви жени са „вървели” тогава много?

-Имаме хубави жени, факт е. И стана така, че материалите, написани за историята до 9 септември, стояха няколко години. За редактор бе определен проф. Жечо Атанасов, педагог, знаете, че той е родом от Ямбол. Ръкописите стояха у него, но той нямаше сили и възможности да редактира историята на града. След 1970 г. Българското историческо дружество – говоря за централното ръководство, настоя да излезе Историята, но с условие – да има материали и за периода след 9 септември. Дотогава нямаше такива разработки и никой не се наемаше да пише. Натиснахме Йордан Дойнов от Гимназията, Михо Иванов – от ТМТ -учители по история, както и Пенчо Петров, също учител, той преподаваше в „Ат.Кожухаров”, за да напишат текста за историята до 1968 година. Беше привлечена и Райна Тръпкова, директор на ямболския Държавен архив, която да напише за историята на културата в града ни до 1968 г.

-И така ямболското участие в написването на Историята стана по-масирано…

-Да, увеличихме са местните автори. В този вид ръкописът обаче не бе одобрен от издателството и факторите решиха Борис Матеев и проф.Страшимир Димитров да бъдат редактори на материала. През 1971 г. в Ямбол дойде Страшимир Димитров. Вече директор на Музея бе Мария Сюлемезова. Прикрепиха мен към Стр.Димитров да подредим материалите за историята. Той имаше богат опит, аз – никакъв по тези въпроси. Седнахме и цяла седмица лепихме материалите. Стр. Димитров написа текста за Балканската война. Той ми казваше: „Няма написано за много периоди от историята на Ямбол, но засега ще минем по чорапи”. И през март 1975 година Историята на града ни бе дадена за печат. Тя стоя две години в издателството и излезе чак през 1977 г. Не зная дали това бе някаква печатна грешка, но на корицата пише 1976 година, така се получи.

-Не пропуснахме ли някой от авторите, Николай Тюфекчиев сякаш се загуби?

-Той написа материала за Възраждането, беше много добър историк, много прецизен. Той после отиде да работи в София, в Националния военно – исторически музей, там стана кандидат на науките.

-Какви спънки имахте по време на тази тежка задача, история за град с многовековно минало се пише твърде сложно?

-Аз лично спънки нямах. Проблемът бе в това, че нямаше разработки по ред периоди от историята на града ни. И досега никой не се наема да пише за стопанската история на Ямбол, защото за това е нужно да прехвърлиш хиляди страници, за да намериш някакъв факт за града. Или да прочетеш хиляди нотариални актове, съхранени в Държавния архив – така можеш да разбереш как е вървяла продажбата след Освобождението от турци на българи. Така аз установих кое и как преминава в ръцете на ямболци. Това е много трудоемък процес.

-И е неблагодарна работа, нали?

-Така е, неблагодарна е. Аз съм събирал 37 години, това е времето, в което работих в Музея, данни, преглеждал съм статистики и други документи, които не можах да усвоя и да влязат в напечатаната история на Ямбол.

-Имаше ли върху вас идеологически натиск?

-Не, такъв натиск нямаше, но в тази история има писано само за историята на БКП, няма нищо за буржоазните партии.

-А какво възнаграждения получихте за вложения труд по написването на историята на Ямбол?

– Мога да кажа за себе си, на другите не съм сигурен какво са им заплатили. На мен ми дадоха пари, с които успях да купя един котленски килим. Той и досега е на пода в апартамента ни.

-Нужно ли е написването на нова история на града ни?

-Задължително е да има нова история, но работата е тежка, иска много труд.

Интервю на :Борислав Ненов

About the Author :

1 Comment to “Петър Петров, дългогодишен директор на Историческия музей: Нужна е нова история на Ямбол, но се иска много труд”
  • Христо Дичев
    June 29, 2014 - Reply

    Наистина нашия град има крещяща необходимост от НОВА ИСТОРИЯ . Надявам се ,че много хора мислят така . Зная за много села,които са с издадени истории на хартиен носител. Познавам г-н Петър Петров като много сериозна личност и с много знания . Ще бъде голям
    пропуск,ако сега не използваме този човек при написването на историята на гр. Ямбол. Надявам се ,че ще се намерят и дарители за подобно дело.

Leave a reply