Петър Личев, водач на листата на коалиция от партии „България без цензура”: В политиката трябват повече млади хора, за да се случи промяната

Петър Личев е роден на 4 август 1979 година в Ямбол.  Завършва висше образование в УНСС със специалност „Счетоводство и контрол”. От 15 години работи в частния бизнес , като развива дейност в сферата на земеделието, животновъдството, производството  и туризма. Член е на  Земеделски народен съюз от  1997 година . Преминал през всички структури на ЗНС, член на ЗМС, зам. -председател , а по настоящем  общински председател на  ЗНС „Тунджа”. Член е  на Управителния съвет на ЗНС. Семеен с две деца.
–  Г-н Личев, вие сте наследствен земеделец – това е типично за Земеделския съюз. Мислите ли, че тази линия продължава и днес – днешните земеделци предават ли идеята на своите деца и внуци ?

–       За съжаление все по-трудно земеделската идея достига до младите хора, дори до тези, които произлизат от изконно земеделски семейства. Колкото и да не ни харесва, това е естествен процес във време, в което младите хора все по-често се ориентират към големите градове и работата в корпорации. Напоследък, за моя радост,  се наблюдава една тенденция за завръщане на младите хора в земеделската организация. Една част, като мен, са закърмени със земеделската идея, а за други тя е призвание.

–        Водач сте на листата на коалиция от партии „България без цензура” от Ямбол – кои са неотложните проблеми в региона и каква е вашата конкретна визия за тяхното решение?

–       Ямболска област е трудна и сложна. На това се дължи и обезлюдяването й.  Основният отрасъл на областта е земеделието и съвсем естествено моите усилия ще се насочени към облекчаването работата на земеделските производители. Смятам, че все още твърде малко хора са запознати с възможностите, които предоставя членството на България в Европейския съюз. Друг от належащите проблеми е обезлюдяването на областта и застаряващото население. Трябва да има национална програма и стратегия, за това да се стимулират младите хора да остават и да живеят по родните си места, да работят и да се развиват там.
– Какви политики за българското село трябва да предложи ЗНС, за да припознаят хората в съюза своето политическо представителство?

–Крайно време е земеделието, животновъдството и въобще селското стопанство и преработката на селскостопанска продукция да станат реална държавна политика. Истината е, че България е преди всичко аграрна държава и това е нейният естествен път на развитие. Затова трябва ние, от Земеделски народен съюз, да сме особено упорити и настоятелни земеделското производство да бъде със специален държавен статут. Да има по-големи субсидии за земеделските производители и фермерите, да има възможности за безлихвено или  нисколихвено кредитиране, за тях. Темата е безкрайна, но хубавото е, че все повече се говори по нея и аз съм оптимист, че нещата ще се развиват в нашия сектор.
–  През последните 25 години като че ли все едни и същи лица се въртят в политиката, а хората все повече отказват да гласуват на избори. Какви аргументи бихте изтъкнали вие в полза на това, че е важно да се гласува?

–       Смятам, че е много безотговорно да не се гласува на избори, защото това е единственият цивилизован начин човек да изрази волята си. Извинението, че се въртят едни  и същи хора не е състоятелно. Всеки трябва да осъзнае, че в парламента не всички са маскари. Ето, например в Ямбол, нашата листа е само от млади хора, доказани професионалисти, които досега не са били част от политическия живот. Надявам се, че това ще привлече хора, които да ни подкрепят.
–  На тези избори отново ще има преференциален вот – трябва ли ЗНС да се възползва от него?

–       От него не трябва да се възползва ЗНС, а хората, които ще дадат вота си за нас. Надявам се, че те ще бъдат повече и вярвам, че на тези избори все повече земеделци ще припознаят в нас своите кандидати.
– Земеделският съюз е традиционна и самобитна политическа организация. В каква посока трябва да върви, за да привлича повече млади хора?

–       Аз смятам, че нашата организация се развива постоянно. Може би като всички организации с дълга история и тя е необходимо да се разчупи и да стане по-креативна и по-привлекателна за младите.

–       Какво трябва да се промени, за да не се възприема политиката като мръсна дума?

–       Преди всичко това зависи от политиците. Те трябва да убедят хората, че наистина милеят за България и че ще работят за благоденствието на хората. Важно е в политиката да навлизат повече млади хора, за които тя не е поминък, а призвание.

–        Какви са личните ви амбиции в политиката – ако бъдете избран за депутат, с какво никога не бихте направили компромис?

–  С честността и достойнството си. Вярвам, че когато в политиката  навлязат хора от реалния бизнес, които се сблъскват всекидневно с неуредиците в България, ще може да има реална промяна. Защото, когато се подобрят условията за бизнес и се открият нови работни места, ще се почувства и цялостна промяна върху битието и начина на живот на българите.