Пенко Пенков се завърна в Ямбол с “Тополи по пътя”

IMG_0530Дебютната си книга “Тополи по пътя” представи снощи, 20 септември 2019 г., Пенко Пенков – наш съгражданин, бивш радиоводещ в радио “Веселина”. Премиерата бе в Синия Салон на “Съгласие”, а в ролята на водещ – шефът на обсерваторията Юлия Върбанова. Тя сподели първия си спомен от Пенко Пенков – 15-годишното момче дошло в обсерваторията и проявило завидна смелост – да напише доклад за взаимодействащи галактики и черни дупки. През годините в Ямбол той е познат като радиоводещ, компютърен специалист  и графичен дизейнер, като журналист, като любител на природата и фотограф. Има нестандартно мислене, много учи, чете. Сега животът му не е в Ямбол, но това направи срещата още по-интригуваща и  лична.

216659_bЮлия Върбанова обрисува “Тополи по пътя” като една, в голяма степен странна книга, в която се преплитат реалност, фолклор, фентъзи, има много психологизъм, въобще – трудно е да се каже към кой жанр може да бъде причислена. Най-важното й качество обаче е, че е изключително човешка книга. В “Тополи по пътя” има спомени, връщане в детството, в нощите, в които гледаме звездите и мечтаем или пък страдаме по загубата на близки хора и научаваме за себе си философските понятия живот и смърт… Прочитайки книгата, ще намерим себе си, ще открием ценностите. В нашето време имаме нужда от човещина и любов – точно това намираме в книгата, анонсира Юлия Върбанова.

Пенко Пенков най-напред въведе в атмосферата на романа с кратък трейлър, който загатва за кодови неща в него – Трепкалото, колело, кутия, червено камъче…

Допреди няколко години авторът сам не вярвал, че може да го завладее такова непреодолимо желание да напише  книга, сподели той. Но започнал да сънува един и същи сън – той го връщал към времето на първите осъзнати детски спомени. А това били едни тополи в края на родното му село Воденичане, “нямал съм представа къде води този черен път..”, “в главата ми е останал един безкраен прав ред от тополи”, спомня си той. Решил, че сънят не е случаен, тези тополи не могат да се появяват току-така. Хрумнала му една полуфантастична история, решил да я “понапише”, както сам се изрази, за да не стои онова, което е в главата му, като IMG_0533някаква тежест. Получил се някакъв разказ. Той обаче се оказал недостатъчен, постепенно се разширил до по-дълга история- всъщност това е първата част на книгата. Показал я на няколко човека, не получил нито един отрицателен отзив. Това го поощрило да продължи, защото в главата си носел още много. Така в продължение на няколко месеца, нощ след нощ добавял към историята, а сюжетът се развивал сякаш сам. Авторът е щастлив, че всеки, прочел книгата, открива частица от себе си, защото тя е за времето, когато сме били деца.

Книгата като дебютна, срещнала големи трудности, докато си намери издател. “Беше ходене, разговори, смях, високомерие…”, сподели Пенко Пенков. В крайна сметка издателство “Еклиптик” се съгласява да я издаде и проектът е факт. Но изданието е факт и благодарение на още двама човека- това са Ани Гешева – коректор и редактор и Христо Колев – ямболия, графичен дизайнер, нарисувал много предложения как да изглежда корицата. Пенко показа не малко от тези варианти, единият от тях той използва за постерите към представянията на книгата. Окончателната корица обаче го грабнала с това, че в нея има много светлина, намек за есен, тайнственост, човешка фигурка, колелото…- все неща важни за атмосферата на повествованието.

По време на разговора за книгата стана ясно, че героите са хора от 12-ти до 24-ти век и авторът ги събира на едно място. Загадъчното място в края на селото, където въздухът между две тополи трепти, е Трепкалото – който прекрачи там, се озовава на място, което е нещо като своеобразен джоб във времето и пространството. През него обаче могат да преминават само деца.

IMG_0541Оказа се, че не е никак случаен фактът, че книгата бе представяна от човек като Юлия Върбанова, професионално свързан с астрономията. В книгата своето място имат три тракийски могили – между впрочем те реално съществуват край Воденичане, а цялата тракийска земя е била осеяна с подобни могили. На компютърно изображение Пенко Пенков показа съответствието им спрямо небесни тела от т. нар. пояс на съзвездието Орион. Юлия Върбанова потвърди, че траките са използвали могилите и Орион за своеобразен календар и допълни, че книгата на Пенков има и научна стойност.

Емоционално в срещата автор-книга-читатели се включи специално дошлата за представянето на това “тракийско фентъзи” Нина Даракчиева. Тя припомни, че именно проф. Овчаров е направил  от Перперикон това, което е днес и е жалко, че в залата няма нито един от кандидатите за кмет на Ямбол – с подходяща инфраструктура, реклама и прочие, би могло от тракийската обсерватория на Зайчи връх, да се направи нещо също толкова значимо.

Оригиналното и интригуващо представяне на книгата завърши с традиционния финал – раздаване на автографи.

 

About the Author :

Leave a reply