Пенке ле, Пенке ле…

„Като пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша“ казва българската поговорка. Ала слушаме или не, за кравата Пенка пеят до скъсване родните медии. С нея ставаме и с нея лягаме. Мислех си, че тази сутрин вече ще ми се размине, но не – темата е: как беше спасена Пенка.  Кипи неуморен труд по кретенизацията на нацията и Пенка заслужено е негова еманация. А това, че е станала европейска медийна звезда, вече я изстреля в Космоса на медийното тъпоумие. И дори зад случая „кравата Пенка“ да стои реален проблем  – умъртвяването на всички добичета, които евентуално минат браздата на ЕС, то проблемът се разми в сълзливите охкания и ахкания. На горката Пенка могат да съперничат по степен на национално видиотяване само експрезидентът с умилителните му излияния по възлюблената синоптичка и бъдещото им отроче.

Е как на този фон изобщо да забележиш размаха на премиера, например, който иска „да му се махат от главата“ /изразът е негов/ протестиращите родители на деца с увреждания и затова сутрин приема министерска оставка – следобед връща човека на поста му…

Светлана Чамова