Пенка Илиева, началник на Регионалния инспекторат по образование-Ямбол: Има ученици, които не са готови да работят, живеят с илюзии
-Госпожо Илиева, какво показват данните от завършилото оценяване на зрелостниците?
-Знаете, че заявилите желание за явяване на държавен зрелостен изпит в нашата област бяха малко над 1000 – на матурата по български език и литература се явиха 942. Имаше 66 ученици, които, по една или друга причина, не бяха допуснати до зрелостния изпит. 60 абитуриенти пък не се явиха по неизвестни за нас причини. По желание голяма част от учениците избраха втори зрелостен изпит, това те правят според своите предпочитания. Заявеният брой на зрелостници за този втори изпит бе 1195 ученици, от които 951 се явиха, за да покажат знанията си. Резултатите по различните предмети са вече факт.
И мога да кажа средните резултати за Ямболска област. По Български език и литература средният успех за 2014 г. е добър 4,10. По Математика средният резултат е много добър 5,42, по История и цивилизация успехът също е много добър – 4,57. По предмета, избран от най-много зрелостници, География и икономика, резултатът е добър 3,82. По Биология и здравно образование е 4,08, по Химия и опазване на околната среда е 5,07. По Английски език нещата също са завършили добре – средният успех е 4,76.
-Имаше съвсем малко зрелостници, само седем, които бяха заявили за желание втората им матура да е Руски език. Какво е тяхното представяне?
-По Руски език -3,73, по Философия е 3,68.
-Какво показва тенденцията в сравнение с предходните години?
-В сравнение с миналата година нямаме някаква сериозна разлика. По Математика резултатът е един и същ в сравнение с миналата 2013 г., а по Български език и литература е с 6 стотни по-нисък.
-Госпожо Илиева, а какво показва разбивката на резултатите от матурите по отделните училища?
-Както вероятно и сте очаквали всички, най-добре на зрелостните изпити са се представили учениците от Математическа гимназия „Ат. Радев”. Те са показали много добър успех по български език и литература – 5,34, и отличен успех по Математика – 5, 56. На второ място на матурата по български език и литература се нарежда Гимназия „Св. Климент Охридски”- Елхово с много добър резултат 4,77. На трета позиция сред училищата по този учебен предмет е ГПЧЕ „Васил Карагьозов”-Ямбол, с много добър успех от 4,86.
На четвърта позиция е СОУ „Пейо Яворов”-Стралджа. Успех от 4,62 са показали неговите възпитаници на задължителната матура.
След това се нареждат Професионалната гимназия по икономика „Г. С. Раковски”-Ямбол, после е Гимназия „Васил Левски”-Ямбол, следват СОУ „Св.Климент Охридски”-Ямбол, Професионалната техническа гимназия „Иван Райнов”-Ямбол (това е някогашният Техникум по механотехника-бел.ред.). Следват Професионална гимназия по селско стопанство „Ернесто Че Гевара”- село Бояново, СОУ „Доктор Петър Берон”- Болярово и така нататък.
-А кои са последните в тази класация от матурата по български език и литература?
-Последни са зрелостниците от Професионалната гимназия по пътно строителство и транспортна техника „Никола Вапцаров”-Ямбол с успех по български език и литература 3,09. Има много добри резултати по Математика, но трябва да подчертая, че там не можем да направим някаква класация, защото малко ученици са избрали този предмет като втора матура.Всъщност, вторият по многобройност на желанията на учениците предмет бе География и икономика, на него се явиха 373 ученика. Следва Биология и здравно образование, така че основно класирането на училищата, така както ги казвам, са на базата на Български език и литература, на който всички ученици са задължени да участват.
-За по-малките, които също имаха изпити, какво предстои?
-От 16 до 20 юни започва приемът на заявленията за учениците, които са издържали приемните изпити за седми клас. В профилираните и специализираните паралелки, между тези дати учениците, заедно с техните родители, трябва да подадат заявленията си в Начално училище „ Св.Св. Кирил и Методий” –Ямбол.
-А какво е положението с двойките на зрелостните изпити?
-Слаби оценки по Български език и литература имат 94 ученици. 125 са отличните оценки по този предмет, но пълни шестици имат девет зрелостници. В кои точно училища са двойките и отличните оценки ми е трудно да ви кажа, тъй като те са пръснати по различните училища. Четири двойки има по Математика, 82 са оценките над 5,50, а пълни шестици имат 34 от явилите се ни този изпит. По един от най-предпочитаните предмети, това бе География и икономика, има 70 двойки и 25 отлични оценки, пълна шестица няма никой. Резултатите са групирани около добрите оценки и средните. По български език и литература зрелостниците от Ямболска област са в златната среда.
-Кога е следващият шанс да завършат средното си образование тези, които сега не се явиха?
-Те могат да се явят на матури през септември. Някои от тях имат невзети изпити от предходни години. Който се яви на изпит през септември, трябва пак да положи изпит върху същия предмет, който веднъж е заявил, не може да се прави промяна в това отношение.
-Г-жо Илиева, един въпрос, който няма отношение към зрелостните изпити, но интересува учениците. Ще има ли къде те да плуват през лятото? Знаете, че Ямбол и областта са много зле по отношение на басейните.
-Басейнът на Гимназията с преподаване на чужди езици няма да може да се използва, доколкото зная, там предстои ремонт. Така че община Ямбол ще остане без плувен басейн през летните месеци. Басейнът, който е в ресторантски комплекс „Вега” , вероятно ще работи, но той, знаете, не става за обучение по плуване, понеже е прекалено малък. Има желание от страна на общината, от страна на Обединения детски комплекс, да се водят деца на басейните, да се провежда плувно обучение, но, за съжаление, нямаме такава възможност. Басейнът на Езиковата гимназия е собственост на общината и тя е решила през лятото да направи профилактика там. А в държавните училища ние нямаме басейни. Други години през лятото използвахме басейна на ГПЧЕ, но сега няма да може, дори ако се организират курсове за спасители, те няма къде да се реализират.
-А бяха ли констатирани много опити за преписване, имаше ли някакви други драстични нарушения по време на зрелостните изпити?
-Не, нямахме подобни ситуации. Имаше само един случай на ученик, който е излязъл да пуши и не му се разреши да се върне обратно в класната стая. Имаше и случаи, при които ученици, макар и да са си решили задачите, не са си пренесли отговорите върху бланката, чрез която става проверка на работите им. И по тази причина има няколко деца, които са с нула точки. Не са много, но все пак ги имаше тези случаи.
-Не считате ли, че системата с тестовете по български език и литература е прекалено на принципа на лотарията, това може да налучкаме, другото – каквото стане? Това ли е правилната концепция за матурите?
-Това е подходът, който е наложен в европейски мащаб. На някои въпроси може да се налучка верният отговор, но има въпроси, които са отворени и при тях трябва да се даде лично мнение от ученика. Има, както казвате вие, някои елементи на случаен избор, но други въпроси изискват смислен, самостоятелен отговор от страна на ученика.
-Вече не е задължително да се пише това, което навремето наричахме литературна тема, после стана интерпретативно съчинение, а сега аргументативен текст. Как тогава сте сигурни, че учениците могат да пишат достатъчно смислено?
-Учениците могат да избират и да не пишат аргументативен текст, при това положение обаче остава само тестовата част и оценките им стават по-ниски.
-„Кино” на Никола Вапцаров бе темата. Сложна работа или…?
-Това бе много добро попадение. Интересна тема, защото е много актуална.
-И все пак, като остават зрелостниците само с тестовете, обществото може ли да разбере дали те са способни да напишат цялостен и смислен текст?
-Те имат и други граматически задачи, които трябва да решат. Те имат задача да направят анализ на изречението, не отговарят единствено на тестове, само с „да” или с „не”.
-Това е малко морфология, малко синтаксис, и не означава, че зрелостниците могат да напишат смислен текст, госпожо Илиева…
-Където няма такива текстове от страна зрелостниците, оценките са по-ниски. Такива са ни реалностите.
-А има ли нещо обезпокоително в ямболските училища? Защо, според вас, все по-малко постъпват в гимназиите, в които се учи професия?
-Поначало генерацията в тази възраст е с малък брой деца в нашия регион, затова са проблемите с набирането на учениците.
-Някогашният Техникум по механизация на селското стопанство как стои откъм ученици? Прави ли повече от една паралелка във випуск?
-Да, там имат по две паралелки на випуск. Там имат възможност да обучават допълнително хора, които са по-големи от 18 години – във вечерната и задочната форма на обучение. Но трябва да кажа, че има един процент от ученици, които не желаят да продължат в средния курс на обучение. Има и ученици, които се записват да учат, но в един момент спират обучението си. Но да се надяваме, че ще се подобри ситуацията и децата ще имат по-голямо желание да учат в такива средни училища.
-В нагласата на родителите и учениците придобиването на професия от техническите училища сякаш има все по-малко значение. Така ли е?
-В професионалните паралелки се забелязва раздвижване. Разкриват се няколко нови професии по предложение на бизнес средите. Наскоро, например, имаше представители на мебелните производители, които направиха среща със завършващите в професионалните гимназии по лека промишленост и в Основно училище „Д-р Петър Берон”, където има паралелки, обучаващи ги в мебелното производство. Така бизнесът в тази сфера може да види какво е състоянието, да договори с училищата практикуване, евентуално, при тях, в самите предприятия.
-В мебелния бранш ли има най-вече глад за работници?
-Да, там е най-изразено. Но като цяло се оказва, че завършилите 12-ти клас нямат настройката, че трябва да почнат да работят – това е проблемът. Тези ученици изчакват, не зная, завършвайки тези професии, какво са си мислели, че ще работят.
-Нямате вече никакви проблеми със свободните учителски места, желаещи има много, нали?
-Да, има непрекъснато заявки от хора, желаещи да работят в сферата на образованието, защото това, първо, е държавно гарантирана работа. Тя е със стабилно заплащане, има възможност заплатата да расте с времето. Има, естествено, трудности при работата с подрастващите, но училищата са със стабилни структури, и се надявам повече деца да влизат в тях.. Статистиката сочи, че следващите випуски ще са с повече ученици.
Интервю на :Борислав Ненов
/използвани са въпроси и на други медии/
