„Пейзажи от индустриалния Ямбол”- една любопитна изложба на Държавен архив

В дните около Празника на града ни, Свети Дух, изобилстваше от културни прояви и това постави в периферията сякаш изложбата на Държавен архив-Ямбол, наречена „Пейзажи от индустриалния Ямбол” .

В периферията, за някои, за други тя бе съществена част или поне колоритна част от живота на Ямбол в празничните дни, защото върна лентата назад. Чрез някои от таблата, показващи дейността на предприятията край Тунджа, доста назад – 100 и повече лета, какъвто е „случаят” с тъкачна фабрика „Тунджа”, основана през  1912 година с английски капитали, сетне станала собственост на еврейска фамилия от Италия.

По-точно от Милано, а главен акционер е Жак Сузин. Той ще определя своя наместник в най-голямото предприятие в града ни до 9 септември 1944 година, дълго време това ще бъде неговият едноверец Нисим Илел, който му е и родственик, според някои източници. Илел е заменен, вече през годините на Втората световна война, от Иван Маринов. Над 700 работни места дава тъкачната фабрика на ямболци в средата на 30-те години на миналия век, но условията на труд там са често убийствени, което и довежда до най-мащабната стачка в историята на града ни, провела се през 1931 година.

Снимка на стачния комитет ни напомня от изложбата на Държавен архив-Ямбол за това събитие. 85 лета са минали от тогава, а тази стачка сякаш и досега няма своя обстоен прочит чрез документи и спомени на съвременници. За нея спомня от доста време една монументална склуптурна композиция в градския парк, която оцеля все пак, въпреки антитоталитарният патос и гняв в началото на 90-те години на миналия век. Първите години на така наречения Преход към демокрация, поне засега така наричат това време историците.

Еврейските богаташи от Милано чрез тукашния си доверен човек, Нисим Илел,трупат още и още пари чрез жестоко дълъг работен ден и използване и на непълнолетни момчета и момичета в производството, нещо, което е факт по онова време и в почти цяла Европа. Интересно е, че следите на управителя на тъкачна фабрика „Тунджа” Нисим Илел, виден член на бенеберитската ложа „Тешуа” в града ни, се губят, или поне аз не съм срещнал дори и ред из ямболските анали, който да даде яснота къде и как завършва той земния си път.

Изложбата на Държавен архив-Ямбол „Пейзажи от индустриалния Ямбол” няма задачата, разбира се, да рови в тези пластове. Тя „просто” и методично, табло след табло, показва чрез фотоси, факсимилета и някои други документи, по нещо за ямболската индустрия от първите десетилетия на двайсети век до към края на комунистическата епоха. Доста дълъг период от развитието на града ни, което прави изложбата още по-любопитна.

Така виждаме както Болтовата фабрика на инж.Кирил Михайлов и Андрей Цонев, основана през трийсетте години на 20 век, така и построеният върху този имот, както и върху имота на работилницата за ремонт на машини „Сила” на Хамо Терлемизиян, огромен завод, взел името на цехчето  на арменеца. През 1962  година машиностроителен завод „Сила” значително се разраства, от тогава той вече има и леярен цех, а постепенно излиза и на международния пазар, и то не само в рамките на СИВ.

Паралелите, както в този сектор от ямболската икономика, така и в ред  други, са изкусителни, но фриволни, защото ще бъдат твърде субективни. Огромният размах на тежката, както и на леката промишленост, след навлизането в  60-те години на 20 век, е факт. Новите предприятия са с далеч- далеч по-голям капацитет, ала подобен размах има икономиката и в страните, които се развиват не чрез постулатите на комунизма, а на принципите на капиталистическата икономика.

В края на декември 1947 година, и по-точно сутринта на 23 декември, ще се озоват без фабрики ямболските, както и всички други индустриалци в България. Тогава инж.Петър Данчев ще трябва да се примири, че вече не е той собственикът на единствената химическа фабрика край Тунджа, същото ще се наложи да сторят и наследниците на огромните мелници на Петър Хаджипетров, както и всички други крупни капиталисти в града ни.

Така че директната съпоставка между някогашната кооперация „Мискет” и сетнешният държавен ”Винпром”, например, или пък на мебелните фирми, както и на фабриките за производство на тухли и керемиди, е не просто рискова, тя ще е неадекватна. Що се отнася специално до сектора за производство на вина и други алкохолни напитки, Ямбол и до 9 септември 1944 година има силна позиция, има и отличия от международните изложения в Италия и Гърция, все чрез винарска кооперация „Мискет”.

Месокомбинат „Родопа”, появил се през 50-те години, има големи производствени мощности, както и „Млечна промишленост”, но трябва да се внимава много с цифрите, защото и до преврата, извършен  от Отечествения фронт, Ямбол е голям производител на месо и изобщо на селскостопанска продукция.

В изложбата на Държавен архив „Пейзажи от индустриалния Ямбол” оживяват и фабриките „Металургия”, собственост на Иван Златаров и Слав Керемедчиев, основана точно преди 90 лета, през  1926 г., както и „Атланта” АД,  която произвежда  консерви и неин директор в последните дни преди национализацията й е популярният заклет експерт счетоводител Стефан Гърдев. Той  ще бъде посочен от Отечествения фронт в Ямбол за секретар на тукашния съюз на индустриалците, а председател ще стане инж.Кирил Михайлов, единият от собствениците на помената вече Болтова фабрика.

Фабрика „Варненска консерва”, тютюнева фабрика „Тракия”, ” Каваклийска яка”, мебелни кооперации дават още плътност и пъстрота на индустриалния Ямбол през 20-те и 30-те години на миналия век.  Ако човек се позастои пред таблата, подготвени от специалистите в Държавен архив-Ямбол, може да си припомни е ред събития, за които не става „дума”в експозицията. ”Млечна промишленост” има специално табло,  посочена е и годината на приватизацията след 10 ноември – това е през 1993 година, когато прие името  „Кабиле ЛБ”, а първи директор му бе старият- Димитър Янев. Сетне се стигна до няколко промени на върха, за да седне на директорския стол и Георги Петров Георгиев. Мнозина са забравили този факт, запомнили са Георгиев като вечен кандидат за кметското място в община „Тунджа” от листата на различните БЗНС-та. И като често удобният вариант за шеф на тамошния общинския съвет.

Още по-любопитно е въртележката, която настъпи в гиганта на ямболската промишленост „Ямболен” след 10 ноември 1989 година, но целта на изложбата, обяснимо, не е тази. Може би и поради факта, че тая епоха е опасно близка…

И в експозицията за икономиката на някогашния Ямбол няма как да не присъства името на   Николай Хаджиколев, но този път не като собственик на хотел България, построен през  1943 година, а като притежатели на фирма за търговия с мебели. В този сегмент от пазара градът ни няма голям производител до 9 септември 1944 г., налични са няколко кооперации, като „Бряст”, например. А не бива да се забравя, че богатите ямболци изписват обзавеждането на трапезариите си или на спалните си от Виена или от друга столица в „стара” Европа. Подобно на дамските дрехи…

„Пейзажи от индустриалния Ямбол” не пропуска да припомни за друг гигант на ямболската социалистическа икономика -Комбинатът за хидравлични системи „Иван Тенев”, открит на  17 юни 1968 г., а приел името на бившия първи секретар на БКП в Ямболски окръг вече по-късно, след смъртта на интербригадиста през 1976 година.

Цяло табло е заделено за месокомбинат „Родопа”, на който по времето на комунизма бе поверена грижата да изхранва един вече свирепо нараснал Ямбол, заради ерата на урбанизацията, която доведе градът до над 90 000 жители. На една от снимките се вижда някаква фреска от парадната сграда на месокомбината, имаща  империалистически характер-воини с насочени в атака щикове.  Времена.

Там, в „Родопа”, бе първата стачка след 10 ноември 1989 г., директор на фабриката бе Кръстьо Симеонов, а бос на протестиращите касапи Радослав Ненов, тогава само шеф на местната КТ „Подкрепа”. Самият Александър Йорданов удостои с нощно посещение стачкуващите.

Времена, нали така казахме.

 Борислав Ненов