Партийни игри

KotevОтдавна очакваната от мнозина и нежелана от мнозина промяна в БСП, като че ли, съсредоточава вниманието на обществото, като е дума за партийните игри напоследък. Има защо, щом социалистическата партия, Бог знае защо, задълго бе твърде пасивна, декоративна опозиция, която по-скоро циментира статуквото, наместо да го разбива. Недоволни от подобно поведение, със сигурност, е имало, а е сигурно и това, че те не са малко, но големият проблем, разбира се, е проблемът за властта. БСП напоследък приличаше на партия, която е странен придатък на властта, защото спомагаше за комфорта на управниците с пасивността си. И не знам колко са били и какви са били претенциите и – действителните, не шумно заявените, – но се виждаше, че съглашателството, ако излезе наяве, винаги е по-изгодно за ГЕРБ. Дали е получавала нещичко партията като компенсация, заради конструктивната си, да я наречем, укрепваща властта на ГЕРБ политика, не знам, но инак се вижда, че електоратът и тъне в мизерия. Демагогията и социалната гюрултия, знае се, не могат да нахранят никого, а ефективната лява политика, знае се и това, бе занемарена и чак забравена. Напротив, тъкмо БСП, няма да се уморя да повтарям, предложи законите, които правят богатите по-богати, а бедните по-бедни. Стига като илюстрация шумно дискутирания плосък данък, но не е той единствената издънка на лявата уж партия, която се кълне, че защитава трудещите се и бедняците, докато шета на богаташите в своите редици. Ясно беше отдавна, дори за несведушия в политиката, че на БСП е нужно ново начало, че са и нужни не само нови идеи и нова методология, но и нови хора, които да осъществят желаната промяна.

Властта на апарата трябваше да бъде разколебана най-сетне, за да се стигне до търсената, страстно желана от мнозинството промяна, което се и случи накрая. А сега, логично и закономерно възниква въпроса, олицетворява ли новото начало Корнелия Нинова, доколко го олицетворява и защо, има ли потенциала и желанието да осъществи промяната.Чуха се вече очакваните, тенденциозни приказки, че новите лица са натоварени със стари скандали, че известният Р.Овч. не може и не бива да олицетворява търсената алтернатива. Не това е проблемът обаче, защото и да нямаше какво да се каже против новия лидер, непременно щяха да го измислят противниците му. Проблемът е способна ли е Корнелия Нинова да организира, да осъществи широка обществена алтернатива на ГЕРБ, както обяви, имат ли тя и екипът и енергията да се противопоставят не само на думи. Досега, общо взето, без всякаква съпротива, ГЕРБ методично, стъпка по стъпка, разбиваше БСП, което не бе толкова трудно, щом бе приютил много комунистически апаратчици. Мръсната игра, научена и усъвършенствана още в кабинетите на БКП, не ще и дума, е помогнала на пребоядисалите се комунисти да разбиват вчерашната партия-майка. Но едва ли са единственото, пък и най-важното, партийните и апаратни борби, щом отдавна е публична тайна, че има продажни политици и политици, които разчитат на продажниците. Аз не знам кое доведе до краха на БСП, до фаталното разцепление, предизвикано от някогашния социалистически лидер и президент Георги Първанов, но съм чувал, че докато той говори за принципи, някогашните му съратници го обвиняват в продажничество. Не знам, ще повторя, кой е крив и кой прав, но инак е безспорно, че някогашните съратници са по-близо до истината, като упрекват президента Първанов в безпринципност, поне що се касае до участието му в правителствената коалиция. Прави се, лесно е да го видиш, лесно е и да го заявиш, щом АБВ говори едно, а върши друго, щом се обявява за поддържник на лява, социална политика, а подкрепя откровено дясната политика на правителството. Ако обръщам толкова внимание на очевидно несъстоятелната политика на АБВ обаче и още по-озадачаващото и поведение като коалиционен партньор, то е, защото тъкмо това поведение открива неочаквани възможности пред БСП.

Не се изживявам като специалист по партийната политика на социалистите, но е лесно да се констатира, дори ако не си вещ анализатор, че в АБВ се вля маса разочарован, тъкмо от бездействието и десния уклон, народ. Всички тези хора, автентичните социалисти, ако са наистина автентични, не е изключено да се върнат, разочаровани от съглашателските договорки и дясната политика на АБВ, която ги подмами с обещания за нещо различно. Говоря за автентичните социалисти, правя изрична уговорка, защото имаше, разбира се, и откровени кариеристи, както и архаични остатъци, които търсят изява или реванш, а не възхода на лявата идея. Актуалният момент, струва ми се, е тъкмо възхода на лявата идея, реставрацията, връщането към изконните ценности на социалистическата партия. Корнелия Нинова, пък и всеки друг, който иска да сплоти партийните редици и търси широка обществена алтернатива, било срещу управляващите от ГЕРБ, било срещу компрадорската политика, съсипала България и донесла невиждана мизерия, едва ли има друг, по-добър шанс. Естествената реакция, на изтерзания, онеправдан народ е втурване вляво, безразсъдно, недомислено втурване понякога, както се случи със СИРИЗА в Гърция, да речем, а това не е тайна и за нашите социалисти. Логично е да се очаква, че новото ръководство на БСП ще заложи на лява политика, че ще разчита тъкмо на лявата политика, за да спечели популярност и да си върне  властта. Мерака за връщане във властта е вече заявен, някак преждевременно, но това едва ли е изцепка, щом очаквания, закономерен провал на Бойко Борисов, непременно ще осигури перспектива на лявото управление. Нещо повече, не просто декларираната, но защитена с действия, проведена умно лява политика, ще обезоръжи и отцепниците Татяна Дончева и Георги Кадиев, които за сега разчитат най-вече на демагогски послания.

Демагогски, подчертавам, защото дори най-искрено да желаят промяната, те ас безсилни да я осъществят по какъвто и да било начин, щом се конфронтират категорично с БСП,  а не по-малко  и с АБВ. Това е още един коз за обновената или обновяваща се БСП, която има, колкото и неочаквано да е за душманите и, значителен резерв, въпреки разцепленията и покушенията. Има старата партия, на която предстои поредното обновление, и проблеми за решаване, сериозни проблеми! Преди всичко, много от членовете и се питат, могат ли Корнелия Нинова и обкръжението и да осъществят реална лява политика и искат ли да го сторят!2 Тя, актуалният лидер, нека припомним, бе сочена като стожер на дясната ориентация, не на левите политики, но това не изключва, разбира се, преориентацията и. Дали подхожда конюнктурно или искрена към печелившата политика, в крайна сметка, е без значение, ако я провежда смислено, но е от съществено значение дали биха и я позволили. Чуха се вече приказки, пак очаквано и закономерно, за лобитата, които стоят зад Нинова и техните щения, но те не бива да се абсолютизират, погледнато от една страна, както и да се подценяват, погледнато от друга страна. Дали е обвързана тя с въпросните лобита и доколко е обвързана ще проличи, няма как другояче да е, но дано не са фатални тия връзки за декларираната засега и очаквана от мнозина нова политика. И, като казвам, че мнозина се надяват на нова политика, нямам предвид само социалистите, защото реална алтернатива на сегашната политика е нужна България, за да преодолее потъването. Повечето от нас напоследък свикнаха с нищетата и мизерията, примириха се сякаш с неправдите, които изглеждат непреодолими, доволни са наглед от пропадането, наричано стабилност. Много българи, ако не вярват, поне заявяват убедено, че няма реална алтернатива на ГЕРБ и Бойко Борисов, любимия на маса народ вожд, че сме осъдени да се въздигаме или пропадаме с него, само с него, чрез него и с никой друг. Не е така, ясно е, това са удобни някому, профански фабрикувани заблуди! Алтернатива има, реална алтернатива е политиката, противоположна на сегашното управление, а би могла да осъществи такава политика БСП, ако съумее да промени ефективно и навреме нагласата си! Новият лидер, Корнелия Нинова едва ли би могла да пренебрегне партийните игри, ако гони успеха, но би могла да ги насочи, да ги тласне в правилната посока. Добре ще е ако се опита да го направи, ако смогне да го направи, добре ще е и за нея, и за изтерзания народ…

Любомир Котев

About the Author :