Партийна сеч през 1950 година в Ямбол

Ретро Ямбол ЮруковПролетта  на  1950 г.  довела до кардинална промяна на върха в ямболския Околийски комитет  на  БКП.  Първата жена-кмет в  България след 9 септември 1944 г., Мара Атанасова, която към  началото на десетилетието е начело на партийното ръководство, ще премине на друга  позиция, а нейната роля ще поеме завърналият се наскоро пак край Тунджа  Иван Тенев.

Бурната  пролет била предшествана от смъртта на първия човек в БКП на национално равнище  –  Васил  Коларов.  Съратникът на Георги  Димитров починал на 23  януари, в Ямбол направили  траурно  събрание, както и навсякъде  другаде, като Мара Атанасова говорила за делото и  живота на престоялия едва няколко месеца на премиерския пост Коларов.

С града край Тунджа той нямал  никакви  близки  отношения, но партийната йерархия и култът  към  личността, изисквали да се назове  на неговата памет нещо голямо, емблематично, забележително и в Ямбол. Това бил градският парк, наричан  и  към 1950 г., така, както  преди  9 септември – градската градина.

Единственият вестник в Ямбол, „Народен другар”, обажда от пожълтелите си страници, че „за  увековечаване паметта на др. Васил  Коларов  ямболският градски народен съвет в редовната  си  сесия, единодушно и с акламации реши градската градина да се нарича Коларов парк”.

И  не  само го  нарекли, а  четиридесет години паркът на ямболци останал с името на родения  в  Шумен партиен деец. Самият  Шумен, вероятно е ясно, но все пак да го напомним, е  преименуван на Коларовград.

По  местните  кина  вървят почти само съветски филми, като  един  от  тях, наречен  „Партиен билет”, показва директно каква е хавата в редиците на компартията в България,  и в частност  в  Ямбол.  Прожектираният  в кино  „Светлина”  филм, цитирам „предупреждава и мобилизира  всички здрави сили на партията  за борба с класовия враг и неговото унищожаване, гдето и да се е промъкнал той.”

Новият  вожд  на БКП  Вълко Червенков, на  януарския  пленум  на  ЦК  на  БКП, видял  нещата така:  ”Опозиция у нас няма. И  това е голям наш успех. Но това означава, че  отвън няма кой  да  ни  критикува. Ние  сами себе си трябва да критикуваме…иначе  застой, загниване, блато  и  провал.  Самокритиката  лежи  в  основата  на народнодемократичната власт”, това били  директивите  на родения  в  Златица  нов  бос, получил  образованието  си  в  СССР.

Преди  в  Ямбол  да  подскочат  в  ритъма,  продиктуван от  Червенков,  имало  тържествено откриване  на  паметника на Съветската  армия.  Очаквали са за това да дойде ямболлията   Димитър   Димов, който   е  секретар  на  ЦК, но, незнайно  защо, той   не  пристига. В  четвъртък, 23  февруари, на  многохилядния  митинг  присъстват  проф. Сава  Гановски, председател  на  КНИК/Комитет  за  наука, изкуство  и  култура/, съветският  консул в  България  Симонов, организационният  секретар на БЗНС  Николай  Георгиев. Празненството е открито   от  председателя на  Комитета  по постройката полковник Панайот  Каракачанов. Слова  произнесли Сава Гановски  и  съветският консул. При топовни салюти, ракетни  изстрели, продължително  „ура”,  Сава  Гановски  открил  паметника.

Лука  Георгиев  от  Стралджа, съвсем  пресен  на  поста председател на Градския  народен съвет, което  на   днешен  език ще рече кмет на Ямбол, отговорил  с вълнуващи думи.  Гласувани  били  поздравителни  телеграми до Сталин, до министъра на въоръжените сили на  СССР  маршал  Василевски,  ЦК  на  БКП  и  до  правителството,  както   и  до  съветското посолство.

Такава  била  епохата, започнала на  9 септември с преврата на Отечествения  фронт. Завършили   с  кръшни  хора  и  веселия до късно вечерта церемонията.  Мара Атанасова   е първи  секретар  на  Околийския  комитет  на  БКП  в  този  период, съвсем скоро обаче ще  дойде  времето  на  Иван  Тенев, а  Атанасова постепенно ще  бъде изтласкана от възловите  позиции и в БКП, и в управлението на Ямбол.

Церемонията   по  откриването   на   паметника  на  Съветската   армия  станала  през   февруари, а  в  Ямбол се юрнали  по партитурата  на  Червенков  малко  по-късно, през   март, когато  спретнали  отчетно-изборна  конференция  на  градската  партийна  организация, на  която  се  осъществила партийна  сеч.

На  26  март  началото  било  дадено  с  доклад   от  Мара Атанасова – първи  секретар  на Околийския  комитет  на  БКП. Старият  кадър  на  компартията,  Атанасова   е  член  на  БКП  далеч  преди  9  септември, осъждана   е  за политическата   си  дейност,  разпердушинила   отдел  „Кадри” на  Околийския  комитет  на  БКП. Разпердушинила  го, защото, според  нея, само  с  мнението  на  бившия  секретар  на  Околийския  комитет  на  БКП  Николай  Чернев и  на  Тодор Бояджиев,  отделът  ”издигал, разпределял  и  размествал  кадрите”.

Тежък   удар  бил  този,  и  то  по  голяма птица  –  Чернев. Той  е  познат и  с  партизанското  си  име  Здравко,  млад   е,  прави  бурна кариера  и очакванията  са да  върви  още нагоре.  Мара   Атанасова   нанесла  още   един  удар по  неговата кадрова  политика, като заявила, че  е  допуснат   до  член   на  Бюрото  на  Окръжния  комитет на  БКП  бившият  търговец  Ставри  Бедаваджиев. Той завеждал  стопанската   политика  на  партията  в  околията, една действително  възлова  роля.

Как ръководството  на  ямболската   комунистическа   организация  е  направило  такъв  гаф? Бедаваджиев днес не  е познато  име,  дори  за тези, които  са  близо  до миналото  на компартията  край   Тунджа. Прегледът  на  биографията  му  обаче,  показва  особена разстановка на силите  през   пролетта  на  1950 г. Защото  Ставри  Бедаваджиев е толкова   буржоазен  елемент, колкото  и  китаец.  Той  е  живял  дълги  години  в  Несебър, там е  бил  шеф  на компартията  и е арестуван малко преди Септемврийското въстание. Две  години  по-късно, по  време  на  събитията  от  април  1925 г.,  Бедаваджиев  отново  е  арестуван. Хвърля  се  от  прозореца на ареста, но пада върху телефонната мрежа и оцелява, ала остава инвалид  за цял живот. Това  твърди в статия, излязла във вестник „Дума”, Иван  Кънев, който е  от  оня  край  на  България.

Че  Ставри  Бедаваджиев не  е  буржоазен   елемент  показва  и  едно  любопитно  факсимиле  от  заседание  на  Политбюро  на  БКП.  Датата   е  27 април 1948 г., протоколът  е  под номер   88. На  това  заседание  се  взема  решение  за  назначаването  на  двама  души  на  високи  постове.  Единият   е  именно  Ставри  Бедаваджиев, критикуван  свирепо две години  по-късно от  Мара  Атанасова  за това, че  е  допуснат  до  отговорна  длъжност, въпреки  че  бил   търговец   преди   9  септември.  Политбюро   назначава  Бедаваджиев за  помощник -директор  на  ДИО  „Машиностроене”,  а  това  си  е  чиста  проба  повишение.

Да  припомним : Бедаваджиев  е  имал  в  Бюрото  на  ОК  на  БКП  ресор  стопанска политика. Той  има известно образование, за  разлика  от доста  други  партийни  функционери.  Години  наред   е  работил   в  Ямбол  като  представител   на   чуждестранна   фирма.  Ако  сме  точни, трябва  да  си  припомним, че  през   30-те години  на  миналия   век   компартията   е  легална.

И  се нарича  Работническа  партия, и  участва  в  парламентарни   избори с  това  име , и  има свои  народни  представители.  Което  не  пречи  на  буржоазната  власт  да  арестува  и  да вкарва   в  затвора  своите  опоненти.  Един  от  тези  опоненти е именно Мара  Атанасова, която   е  съдена  през   30-те  години. Може  би  тя   не  познава  добре  биографията  на  Бедаваджиев, или,  ако  го   е  познавала  от  преди  9  септември   1944 г., това  да  е  било  в търговското  му  поприще.  Възможно  е  да  има  и  някакъв  личен  конфликт  между  двамата  след   държавния  преврат,  извършен   от  Отечествения  фронт.

Четири  години  Мара  Атанасова  е  кмет  на  Ямбол,  до началото на 1950 г., а Ставри  Бедаваджиев  е  бил в ръководството на  околийския  комитет  на  компартията.

Известно  е, че БКП  се  бърка  в  работата на градските управи, и  по  тази  линия  също  може  да  е  имало  разпри между двамата. Има и още едно обяснение:  следването на повелята на  новия  първи  човек в компартията  –  Вълко Червенков.  Той  започва търсенето на врага  с  партиен  билет, а  това трябва  да стане във всяко кътче на страната  ни.

Интересно е и нещо друго, то идва пак  от протокола на Политбюро на БКП. Там е напечатано,  че  идващият  в столицата  на висок пост Бедаваджиев е член-делегат на Районния  кооперативен съюз.  Поради  каква причина той така е представен, а  не  като един  от  шефовете  на   Околийския   комитет   на  БКП , поне  за  мен , е  неясно.

Заповяданата   от  Вълко  Червенков   критика и  самокритика  в  БКП   дава  тон  на отчетно-изборната  конференция  на  градската  организация  на  компартията  в  Ямбол.  На  авансцената  излиза и друг  представител  на  тежката  артилерия  –  Панайот  Каракачанов. Той  се  изказал  също  против  лошата  кадрова  политика  на  партията, за  която смятал , че  „виновни  са  и  другари  от  областния  комитет  в  Бургас.  Полковникът,  рано  е още  за  генералските  лампази  на  бившия  нелегален, наел  директора на  Държавната  болница  д-р   Дончо  Помашки, който  имал  все  същото  грубо  отношение.  И  допълнил,  че  в  диспансера   за  туберкулозни  цяла  седмица  болните били  хранени  само  с  мармалад  и  хляб.

Тук  дошло  времето  за  препоръчаната  от  новия  вожд  Червенков  самокритика, направил  си  я  Атанас  Ганчев,  за  това, че  преди  9  септември   1944 г.  е  приел  да  агитира  в  изборите  за  фашиста  Иван  Златаров.

Златаров   не  е  никакъв  фашист, а  едрокалибрен  капиталист.  Бил   е  в  началото  на  30-те години  управител  на  Популярната   банка, после  е  ръководил  фабриката си, наречена  „Металургия”, със  своя съдружник. Вярно  е,  участва   в  избори,  и  е  избран  за  депутат   през  1937 г. , но  Народният   съд  не  го  привлича за подсъдим, а  милицията го  прибира  само  за  две  седмици.  И  го  пуска  по  живо  по  здраво.  Иван  Златаров  го  спасява  това,  че  не   е  депутат   по  времето на Втората  световна  война. Тогава народни представители от Ямбол  са  Николай  Султанов и Иван  Керемедчиев, и  двамата са осъдени на смърт от съда, който  се  определя като  народен.

Компартията,  обаче,  явно прави пълна и свирепа ревизия на миналото край Тунджа. Това  става  на  околийската отчетно- изборна партийна конференция, която се провежда на 3 и 4  април в  салона на Популярната банка. Отново Мара Атанасова  чете доклада, в  този  период   тя  все още е първи секретар на околийския комитет на БКП.

Изказали се не двайсет, не четиридесет, а 65  души,  било  изтъкнато, че проведената чистка не  е  разкрила докрай  враговете  с партиен  билет. Околийският комитет на БКП е разкритикуван,  че  е  проявил „непростителна неосведоменост и притъпена бдителност за издигнали се  нездрави елементи”.  Това  е  цитат  от  доклада на  Мара Атанасова, и той почти светкавично  ще  е  обиколил града , тъй  като  е  публикуван  в  единствения  ямболски вестник „Народен  другар”.

Голям  пердах  отнасят в  доклада инструкторите  при  Околийския  комитет  Иван  Митрев , определен като битово  разложен  и  корумпиран, Николай   Дяков се оказал  бивш  легионер, а  организационният  секретар  Димитър Бояджиев, възлова  фигура  в ръководството  на  компартията  в цялата околия  –  капитулант.

И  това  не  било  всичко  в  доклада  на  Мара  Атанасова, който сред активистите и членовете  на  БКП  ще  е имал ефект на бомба, защото  и  Николай  Ж.  Иванов, милиционен  комендант, се  оказал битово  разложен, като това било използвано умело от враговете.

Тези,  които не обичали властта на БКП, доволни ще са потривали ръце и ще  е имало подигравки  в  тесен кръг.  Широкият е твърде опасен в ония години.

Борислав  Ненов

About the Author :

Leave a reply