Пазарът за лимони

Джанет Йелън и Джордж Акерлоф са фамилия американски евреи. Не са някакво си еврейско семейство от вицовете, а от тези, за които казваме, че са за чудо и приказ и въобще – че са клетка на прогресивното общество. Щото от 2013 година мисис Йелън е най-влиятелният финансист на планетата, след като Обама я курдиса във Федералния резерв. Тя печата доларовите облигации, със 132 милиарда от които днес кредиторът Русия яко държи Обама за топките по случая„Крим”.

Акерлоф пък е нобелист за икономика от 2001 година за изследването си върху пазари, които възпроизвеждат постоянно влошаващо се качество. Такива пазари за ”лимони” побърквали консуматора. Той изпушвал и ставал нервак заради наложения му отрицателен подбор. И в един момент, папкащият кротко потребител, дето е американска мечта на всеки опитомител на електорат, изкрейзвал и хуквал да трепе себеподобни мечти. Това за консуматорското папкане и слушкане обаче- само антр ну суа ди, между нас речено. Ин абстракт и накратко-в едноименната статия The Market for “Lemons”, Акерлоф говори за липсата на равен достъп до информация.

Тази асиметричност не била някакъв си второразреден порок, ами отличителен белег на пазара. По- конкретно, тема на статията е пазарът на секънд- хенд автомобили. Да допуснем, разсъждава авторът, че се случват продажби на два вида „втора ръка” ”Форд- Ескорт”. Едните, на които автоджамбазите викат ”сливи”, са коланени добре и собствениците им ще ги продават за не по-малко от 2000 долара. Вторите – „лимони”- са джиткани зверски, та сайбиите им ще са доволни, ако изкрънкат и 1000 долара. За „слива” купувачите дават най- много 2400 бакса, а за ”лимон”- 1200. Ако имаше отделни пазари, нямаше да има проблем. Шансът щеше да е 50:50 , а максималната цена на возило-да е 1800 долара. Обаче на тази цена продавачите на  „сливи” нямаше ги харизват, ами щяха да си ги карат сами. Това било, вика Акерлоф, пример за класическо пазарно фиаско. Туй то-че и на нас такъв крах ни се случи и то не хипотетично, а след разделното предлагане на сирене от мляко и на ерзац-сирена.

В резултат, всички сирена независимо от цената си, одма станаха само лимони и пазарът биде успешно затрит. Наблюдаван бе този ефект „Миро Дупето” в царстването на Бокочовека и на разните плямпала дето пляскаха руснаците. Но нека не откриваме Винету след Карл Май и да не славословим като огнебойки и тролуващи из нета каки.О свен това няма правоверен бойкофил, дето да е чувал за лимона на Акерлоф. Същата екстремна банализация ще е, ако направим аналогия с провала на политическия пазар на лимонови резанки. На този битпазар уж избираш БСП, а получаваш феса на „ваканцуващ” с бабаита Хафъзов. Дето ваканцувал без да ходи на плаж от страх да не бъде сюрпризиран гърбом с облия сапун по анадолски бичим. Или, избираш от сергията ГЕРБ, пък получаваш бюрекоидни втори производни на ДПС.

От друга страна, навярно само в приказките се случва равностойна замяна на сливи за смет. А ние не сме в приказна, а в боклучава ситуация. И  точно тук Акерлоф ни сочи луксозния капан за мишки-така ставало, щото само продавачите знаели, че продават „лимон”. Купувачите пасивно избирали ”котка в чувал”. Асиметричната информация вършела пъкленото си дело. С бойния вик ”рекламирай, или умри!” продавачите превъзнасяли, а купувачите не можели да проверят хвалебствията. Накрая били качвани на ските и докато се усетят били хързулвани в киреча.

На прима виста може да ни се стори, че Акерлоф с вродената у Авраамовото племе ловкост, само редефинира стария проблем за пазарен избор в ситуация на непълна определеност. Защото механизмът, по който лимоните изтласкват сливите, е идентичен на начина, по който високорисковите застраховки изместват на пазара нискорисковите, например. Разликата е само в това, че ако застрахователите избират според вероятността за загуби на купувачите, то Горублянските автоджамбази правят избор по вероятността за зарар на продавача. По- интересното все пак са не точно неопределеността и вероятностно-претеглените печалби, а това, че моделът на лимоните сполучливо описва тъй нареченото

„предконтрактно опортюнистично поведение”

То обяснява, защо на родния нискобюджетен и неплатежоспособен пазар се масовизират некачествените стоки ”лимони”. Псевдопазар по принцип е онзи, на който има умишлено сбъркани правила за локализиране на транзакционните разходи за информираност. Най- просто е, ако по класово-партийния почин за революционно изкореняване на транзакционните разходи във вселенски мащаб, те се насочат за поемане изцяло от потребителя. Такова мероприятие на народната власт винаги може да се маскира като титанична борба с монополистите и търговските вериги. Транзакционните разходи в икономиката обаче никога не могат да се премахнат. Могат само да се преориентират за поемане в най-слабото място по оста ”предлагане- търсене”. Което у нас е електоралният потребител.

Какви са критериите, по които се избира кола от Горубляне? Само цена и външен вид. Което е отвсякъде вид съзнателно ограничена информация. Някои със спорно основание й казват и ”манипулирана”, или направо „мошеническа”. Можеш, разбира се, да наемеш дипломиран автомеханик, който ще те съветва в избора на слива, но това ти излиза от джоба. Можеш също до несвяст да четеш образователни надписи с дребен шрифт. Ама можеш ли за покупка на кофичка кисело мляко, да мъкнеш по промоции из молове и дюкяни, платен личен консултант по сухо мляко на прах, колкото и дееспособен пенсионер да си? Кой ще смъкне цената най-много – който продава приличен автомобил, или който най- гръмко хвали моторната си гробница? Хлевоустият гробар, разбира се-той е заложил капана на опортюнистично ниската цена. Предпочитам да наричам тази цена именно „опортюнистична”. Не го върша на основание, че опортюнистът е любим враг на идейния партиец от всички времена. Казвам й „опортюнистична”, защото е плод на съзнателно укрита информация при сключване на договор с купувача. Такава цена е еманация на умисъла за криене на съществена информация, при липсата на бренд и репутация и при отсъствието на гаранции за качеството, или следпродажбен сервиз.

В милата мамковина, тъй наречените”обществени поръчки” например, повсеместно и най- паче в общините се печелят от сговор на чиновници, пишещи условията за оферти и от офериращи нечиновни индивиди. Това не е просто завера, ами квалифициран опортюнистичен сговор. Случва се в рамките на калпазански правила, наричани „закон за обществените поръчки”. Не говоря даже за партийни и други нагласени „конкурси”, ” търгове”, или тям подобни откровени далавери. Тия са си по определение катадневна интелектуална обида за консуматора и масирано ужилване на данъкоплатеца. Правилата са нефелни, защото само формално-правно санкционират нуждата от репутация и поемане на гаранции за качество. Така не отчитат неравнопоставеността на страните. Пък и нарушаването им не води до нищо, както се вика – ”законът е врата у поле”. Родните законотворци пледират, че предконтрактното опортюнистично поведение-ако и да имало последващи вредоносни резултати- не се поддавало на доказване. Не било легитимно да се търси вина за измамническо мислене, а само за такова действие. Далавераджийската помисъл у нас била масово колективна, а не лично индивидуална. Хайде, холан, като чели по света не е такава.

Ама я озаптяват. Имало си достатъчно потребителски защитници, комисии и прочие консуматорски алианси на щат, пищят като ущипани соросоидите в ИПИ. Подобно репресиране не било съгласувано с Брюксел, люби пък екзактно да ни светва с и без повод, мадам Йес, дето вече се пробва като комисар-протектор на европейския потребител. С такива защитници, на потребителя не са му нужни други врагове. За политическото мандатно мислене остава безразлично, че вредният ефект на опортюнистичното е научно доказан. Тъкмо дундуркането на опортюнизма ни прави не някаква си просто пазарна икономика, ами направо строи образцов комунално- общежитиен капитализъм. Вакханалията на лакомата простотия, кресливи баталии с монополи, търговски вериги и антитръстови фобии срещу ерепета, не я борят. Тя е отлично охранявана от обикновения кисел лимон на Акерлоф. Което е гениално като постижение, каквото винаги е всичко застойно.

Само дето нещо напоследък  много станаха лимоните на дала и той май се счупи.

Валентин Стоянов