О, Автобус, твойто име е безсрамие

Бъдещето на държавата лежи в ръцете на младежта (или поне така казват), та затова аз днес – тъй като още не съм се отказала от бъдещето на държавата, не мога да си премълча какво се случва в настоящето й. Има едни хора в България, които никой не ги държи отговорни, защото вече всички сме се отказали…
Днес станах свидетел как 35 човека (лично ги преброих ама може и да съм пропуснала някого) на спирката на Старата автогара в град Ямбол над 40 минути чакаха автобус, докато междувременно ги брулеше един освежаващ леден вятър. Между тях основно майки с деца и възрастни хора. Разписание на спирката има, според което за това време трябваше да са минали поне 4 автобуса. Забележете, не беше минал НИТО ЕДИН.
Потресаващото е, че нямаше ни един човек от чакащите, който бе изненадан от така развилите се обстоятелства. Хората бяха изнервени и уморени, но не и изненадани и спокойно си обсъждаха закъсненията на автобусите, които между другото са НОВИ в град Ямбол (на по-малко от месец) и кой закъснял за работа, кой пропуснал уговорка заради тях…
Междувременно самите шофьори и кондуктори (да се разбира лелките, които продават билетчета) в автобусите не са никак виновни за техните закъснения, напротив тези хора имат искрените ми съболезнования.
Проблемът идва от новата “система” (в кавички защото по никакъв начин не мога да възприема подобна “организация” насериозно). Според нея билетчета се продават само на вратата до шофьора и отново само от там се влиза в автобуса. На всички врати са поставени бариери- на предните врати бариерата се отваря едва след като си купиш билетче и го маркираш (до шофьора), а останалите са направени така че през тях отвън да не може да се влезе в автобуса.
Досещате се, че е трудничко на по-натоварените спирки да се качат по 10-15 човека през една врата, а не ми се мисли какво става в пиковите часове (например сутрин когато хората отиват на работа и на училище). Въобще няма да обсъждаме каква опасност създава за пътниците цялата тази дандания точно до главата на шофьора. А да се чудя какво ще стане когато захладнее и след месец, два падне сняг и се заледи не бих и посмяла…
И тъй като бъдещето на държавата уж зависи от младежта, моля този текст да се възприема като протест от страна на моята скромна 18-годишна особа.
Протестирам срещу липсата на всякаква рационална мисъл в тази държава!
Не е възможно да се внесе предложение и да се изготви договор за покупка на нови автобуси (също така ако някой е запознат с темата моля да ме информира имало ли е обществено обсъждане на въпроса за градския транспорт в община Ямбол), този договор да се подпише, участниците в целия този процес да си получат комисионната и на ни една глава, като се предполага, че всичко това се извършва от квалифицирани кадри, та ни на една умна глава в целия този процес да не й хрумне как ще действа на практика новата “система” и струва ли си тя “инвестицията”.
“Уважаеми” дами и господа, взели участие в този проект, тъй като никой не смее да Ви държи сметка, аз ще го направя. Наистина ли сте дотолкова лишени от мисъл, че да не предвидите приложими ли са гениалните Ви идеи или просто сте толкова нагли?!
Може ли аз на 18, едва завършила средно образование, да се сетя какъв ще е резултатът от действията Ви, а Вие възрастни хора, ще предположа образовани (въпреки че почвам да се съмнявам), които сте положили подписа си на документите свързани с цялата тази галимация, да сте тъй невежи. Дотолкова ли сте загубили връзка с действителността?!
Тук имам един призив- нека се намерят отговорните за “НОВИТЕ АВТОБУСИ”! И искам да видя как тези хора два месеца всеки божи ден отиват и се връщат от работа с градския транспорт. Може би като им се намръзнат собствените дупета, мисловният процес рязко ще стартира в главите им…
В родния ми град се случват много безобразия. Но това вече е липса на всякакъв срам!
Обръщам се директно към хората, които знаят, че са отговорни за ситуацията. Ако не Ви е гузна съвестта пред възрастните хора, които са изградили тази държава за Вас, а Вие ги оставяте да мръзнат на студа, поне към нас младите проявете малко свян. И се осъзнайте най-накрая, че да вземеш едни пари не е висша цел в живота.

Тина Иванова

Фейсбук