Още една маймуна през зимата

…Още една маймуна, слязла при хората посред зима, изчезна. Там, където все още не знаем дали има мрак или любовна светлина, дали пият уиски без да го лигавят с вода, а цигареният дим се напластява свободно, за ужас на пуританите.

Едните тръгват от Франция, спускайки се за по-кратко по огромната, синя Яндзъ, другите се измъкват от прегръдката на Холивуд, за да се срещнат във влака, в който пътуват маймуни.

Стотици маймуни. През зимата. Такъв им бил ритуалът.

Тогава още е нямало кой да изкрещи в ефира: ”Добро утро, Виетнам!!!!!!!!!!!”. Така, натискайки педала до дупка, докато не са избили в поредната уж патриотична загриженост още хиляди, и хиляди, и хиляди хора.

…В дълбоката френска провинция, макар и край океана, лятото е само петнайсет дни. Той е фиркан до козирката от любов и мъка, и скандализира местните еснафи-пияници. Старият военен- бивш алкохолик, в отсрещния и негов си хотел, търпеливо смуче бонбон след бонбон, отказвайки на тази паплач да му съчувства с лигите си.

…Колко е от Сайгон до френската провинция? Няколко века, два филма или просто среща на големи мъже? Не зная, но съм наясно, че полицията ще има страшно много работа, без обаче да се налага да крие народни избраници в бял автобус.

И тримата-Жан Габен, Жан-Пол Белмондо и Робин Уилямс, ще се съберат някъде там – по течението на Яндзъ, за да крещят по радиото поздрави за Виетнам, отказвайки да участват в поредната умиротворителна касапница. После или преди това, няма особено значение, ще гърмят с цялата възможна пиротехника на този свят на плажа, без да им пука, че лятото край океана в Нормандия е само петнайсет дни. И е все студено.

…Маймуни през зимата. Пристигали на тълпи в градовете, такъв им бил обичаят. Хората ги връщали с влакове към горите, за да не загинат. Вероятно са подозирали, че идва времето, когато тях няма кой да пожали и напалмът ще ги направи неузнаваеми.

…Оня с мустаците вече не пушил вечната си лула, забравил отдавна колко милиона е пратил в лагерите из Сибир. Другият, също с мустаци, е разпознат в бункера си по зъбната му биография. И той не помнел дали 10, 30 или 70 милиона е превърнал в леш.

Това били подробности от пейзажа. Не знаели обаче и другото-че за тях няма да има място на плажа в оня забравен от Бога френски градец, в който летният сезон е само петнайсет дни. Но пък можеш да тръгнеш оттам с разкошен трясък, за да стигнеш по-бързо до огромните води на Яндзъ.

За да станеш маймуна през зимата.

И да крещиш всяка сутрин в ефира: ” Добро утро, Виетнам!!!!!!!!!!!

Борислав Ненов