Още един светец – Цветан Василев
Мислех, че доста сме преживели в лудите и мътни води на българската демокрация, ала явно много съм подценил персонажите. Щом е възможно да има хора, които да направят Граждански комитет в защита на банкера Цветан Василев, не само нищо не е завършило в родния паноптикум, а той отваря вратите за нови подвизи.
Притаил дъх, прочетох храбрите лица, които с гърдите си бранят един от най-богатите българи и излезе, че имам основание за вълнението си. Там се оказаха вездесъщият Тити Папазов, който не се е изказвал май само за трудното детство на племето суахили и за близките ни връзки с него. Там е и гениалната Николина Чакърдъкова, на която все не мога да разбера кои са и възторжените почитатели, та обикаля страната махала по махала.
И Аня Пенчева, разбира се, може ли без секс символ, макар и малко овехтял?
Само Бареков не иска и не иска да даде рамо на изпадналия в беда Цветан Василев, на който „Форбс” отделя място като един от най-богатите и най-влиятелни българи. То и не му подхожда вече на Николай Бареков – сложи на оня велик за него ден бялата риза, рече на майка си, че отива на заколение, заръча и да почерпи съседите с вино и бонбони…
Сетне литна и далеч под него останаха и самодивите, и дори духът на Караджата. За Караджата всъщност не съм сигурен, понеже както чувам от устата на новия български титан, духът на войводата май се е преселил у него.
Такова прозрение нямаше дори чутовният Жорж Ганчев.
Жорж, каква светла фигура, Господи! Двайсет пъти световен шампион по фехтовка, интимен приятел на Ракел Уелч/ах, тази палавница с тъй пищни гърди и то далеч преди да бяха измислили силикона!/, която обаче така и не се появи, за да потвърди наличието на българския левент в живота си.
Но за Бареков бе думата, въпреки че някои безотговорни елементи виждат огромна прилика между него и Жорж/Георги/ Ганчев/Петрушев/. Жорж се размина с президентското кресло, до премиерското пък изобщо не можа да припари, докато момчето с бялата риза и бонбоните за комшиите, още по Димитровден ще влезе тържествено в Министерския съвет.
Не за да мие пода, както тук се обажда един подпийнал гражданин, а за да подпише декрета за завръщането на развитото социалистическо общество. Бареков обаче, надявам се, ще се сети, или ще му подскажат, че още когато той си е бърсал жълтото край устата в пети клас, ние вече бяхме в развитото социалистическо общество.
И трябваше всеки момент да влезем в комунизма. Даже малко бяхме закъснели, ако си спомним разписанието за този строй в гимназиалните учебници. Днешният кротък военен пенсионер Здравко Куртев, тогава, през 1982 г., имаше наглостта да попита учителя по обществознание Генади Т., защо не се движим по графика, и отнесе, завалията, един доста тежък шамар.
…Разнежих се от тия спомени, а сега и тук кипи борба за спасяването на един от най-богатите българи. Да си припомним хората, които с риск за живота си го бранят от хулите – Тити Папазов, Аня Пенчева, Николина Чакърдъкова…
А, щях да пропусна един, който май не е в Комитета от най-новата пиеса, но пък обяви тържествено, че без Цветан Василев няма да го има 80 процента от елитния български спорт. И че трябвало да му се издигне паметник до Съдебната палата.
Защо не до Альоша, не можах да разбера, но това са подробности от пейзажа. Важното е, че ще има паметник.
Остава и Ели Гигова да се появи в Комитета, и комедията ще бъде пълна. Особено ако Ели проговори…
Борислав Ненов
