От първите букви АБВ до буквата Ъ…

Първанов и ПлевнелиевПрезидентът Първанов, вдъхновителят и идеологът на движението АБВ, навярно си е въобразявал, че концепцията му за ново начало в българската политика ще е най-добре защитена от първите букви на родната азбука. Не се наемам да гадая дали се е заблудил нещо той, или е хладнокръвен манипулатор, но е очевидно, че бърка, при това фатално. Всъщност, далеч по-добре отразява намеренията на бившия президент и бивш партиен лидер, ако не последната, то поне най-странната буква в нашата азбука. Неговият, обречен на провал, политически проект, досущ като големия ер, е странна, нашенска птица. Само у нас, без съмнение, лидерът на най-голямата и най-устойчива партия, който е най-дълголетен и най-успешен президент, благодарение на нея, може да тръгне да я разбива, Бог знае защо. Абсолютна енигма е поведението на този опитен политик, та имат известни основания и тия, които допускат, че е купен, и тия, които твърдят, че шета на непомерната си суета. Каквато и да е истината за нелогичната поява на АБВ, сигурно е това, че амбициозният политически проект, по всичко личи, вече е поредното нашенско недоносче. Не знам с какъв акъл и Георги Първанов, и Бойко Борисов, настървено твърдяха, че злополучният проект, всъщност, се стреми да подобри резултата на БСП, не да я разбива, но чак такива балами, които да им се вържат, вече няма. Мнозинството от социалистите откровено им тегли по една майна, а партията, съвсем логично, зачеркна и бившия си лидер, и Румен Петков, и Калфин, и Янакиева, и всички, които се поведоха по акъла им. Съвсем логично, подчертавам, закономерно, щом е пределно ясно, че ако действително се домогват до реформи Първанов и хората му, би трябвало да се досетят доколко неподходящ е моментът. Навечерието на евроизборите, това и децата го разбират, не е време за ненужни противоборства, а напротив, време за консолидация. Всеки, тръгнал да краде гласове от БСП, близко е до ума, волно или неволно, работи за ГЕРБ, та би било налудничаво, ако някой повярва на заклинанията на Първанов, че спасява, видите ли, любимата партия. Няма вече балами, ще повторя, нито сред поддържниците на БСП, нито във висшия партиен съвет, та е съвсем очаквано, че попречиха на бившия президент да се крие зад евтини лъжи и абсурден популизъм. Фиаското му, може да се прогнозира без особен риск, ще бъде съсипващо, въпреки пророкуванията на услужливите, купени социолози, след като БСП се разграничи от него, не само отрочето му, но и той, вече принадлежат на миналото, не на бъдещето. И, като виждаме с очите си, как съсипва, направо нереалистично, завидния си имидж този политически мъж, то трябва да отбележим, че абсурдният популизъм е болест и на настоящия президент. И той някак се родее със странната буквичка Ъ, след като се превърна в гротесков персонаж, покрай безбройните си, несекващи лъжи. Росен Плевнелиев, по-паметливите знаят, нагло излъга, докато уж разговаряше най-откровено с народа, че родителите му са обикновени учители, докато те са по-скоро необикновени учители. Баща му, всъщност, има съвсем кратка учителска биография и твърде обширна биография на номенклатурчик, стигнал до върховете на ОК на БКП. Майка му, съвсем закономерно, е партиен секретар на най-голямата гимназия в Благоевград, щом дели легло с толкова важен, отговорен другар, както се казваше тогава. Фаворит на БКП, логично, е и подрастващият Росенчо, който съвсем млад вече е делегат на Районната конференция на БКП, а после и член на Вузовския комитет на БКП. Росен Плевнелиев, който се изявява като върл антикомунист, оказва се, е висша партийна номенклатура още в комсомолска възраст и не само няма доблестта да го признае, но неистово лъже. Както лъже, апропо, и за взаимоотношенията си със скандално известния Иво Прокопиев, и за имотите си, и за офшорките, и за какво ли не. Въобще, сегашният президент, може да се твърди, досущ както предишния, олицетворява задкулисието, срещу което инак шумно се бори, защото не са само лъжите му, които го дискредитират. Най-скандалното му действие са онези предизвестени вета, предизвестени, защото зад всяко надничат нечии корпоративни интереси. Направо възмутително е, че държавният глава, например, се опитва да помогне на самозабравили се олигарси, които осъществяват същински геноцид, като продават лекарствата на цени по-високи, отколкото в най-богатите държави. Престъпно е, че нашето законодателство позволява някому, в най-бедната държава в Европа, да продава лекарствата по-скъпо, отколкото в Германия, където заплатите са десет пъти по-големи. Горе-долу така стоят нещата и с прословутата зелена енергия, която е изкупувана на десетократно по-високи цени, отколкото в Германия, пак за сметка на бедния българин. А поведението на президента, разбира се, сочи нагледно, че той олицетворява не само задкулисието, но и олигархията! И аз се чудя как не виждат това тъй прозорливите инак и тъй непримирими демократи Евгени Михайлов и Едвин Сугарев, да речем, та си остават най-запалени привърженици на този президент. Ъ-поведението и ъ-реакциите на хора като Евгени Михайлов и Едвин Сугарев, всъщност, имат и своята далеч по-релефна,по-открояваща се изява. Невероятно е, но тези най-последователни уж демократи и най-непримирими антикомунисти, оказва се, или нямат хал-хабер от комунизъм и демокрация, или служат на Дявола, докато се преструват на херувими. Никой не е поругавал така демокрацията в новата ни история, както Бойко Борисов, никой не се подигравал така с нея, а те, ако наистина са демократи, са длъжни да го знаят. Нещо повече, ГЕРБ е свърталище, видя се, на милиционери и рабфаковци, на провинциални, второстепенни номенклатурчици, най-лошият мат`риал, както би казал лидера му, на комунизма, но непримиримите демократи не виждат и това. Докато БСП се мъчи да отхвърли напластявания с десетилетия боклук, то ГЕРБ го събира и там гъмжи от партийни секретари, явни и тайни ченгета, всякакви комунистически кариеристи, но антикомунистите Сугарев и Михайлов нехаят за това. За тях комунистическа си остава припознатата от Европа като социалистическа БСП, а не този странен конгломерат от провалили се и при онази, и при тази власт, долнопробни тарикати, чиито комунистически реакции са направо натрапващи се. И аз не знам заблудени ли са, доктринери ли са тези хора, пък и Калфин и Румен Петков, или имат здравословен проблем, но е очевидно, че здравомислещите са далеч от Ъ-поведението.  Доказа го Нидал Алгафари, който бързо схвана доколко несъстоятелен и безперспективен проект е АБВ, доказа го и Харалан Александров, който се усъмни, не без основание, в лошо скроения Реформаторски блок. Наистина лошо скроен, поредният Ъ-проект, може да се каже, щом съчетава несъчетаемото, т.е. хора като Корман Исмаилов, за които се твърди, че са поддържани от ислямисти като Ердоган, с хора като Радан Кънев, за когото се твърди, че е само говорител на Иван Костов, който е всичко друго, но не и ислямист. Въобще, в родната действителност, несъразмерна колкото буквата Ъ, като че ли, най-добре виреят партии като „България без цензура”, въпреки идейната си аморфност, или тъкмо заради това. Необузданият популизъм и още по-необузданото патриотарство, изразяващи се в щедри, но трудно осъществими обещания, са предостатъчни за успеха на новоизлюпения лидер у нас, макар всички да знаят, че логичният край е поредният провал. Всяко ново начало в родната политика, оказва се, не само прословутото АБВ, разчита не толкова на първите букви, колкото на нашенската буква Ъ, олицетворяваща сякаш нашенския манталитет. Няма защо да умуваме, ако е тъй, защо е непреходен преходът ни и защо ни преследват провал подир провал…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply