Отсрочка от 10 дни за Лозенец

DSC02390aНапук на надвисналата нова тревожна мълва, че от 1 април пак ще започват взривните работи в близката база „Стралджа – Мараш”, Лозенец ме посреща обляно от слънце и обновено. Последно съм идвала тук на 5 юни миналата година, когато беше една година от адските взривове в базата, при които загинаха трима работници. За десет месеца селото е придобило съвсем друг облик – с ново ремонтирано читалище, което сякаш дава нов вид на централното площадче, с нова църква, която се кипри малко по-назад, но не отстъпва с новия си облик на читалището. Погледът ми се спира и на спирката, която е интересно пригоден навес да пази от дъжд и от слънце, но по- впечатляващо е разписанието на минаващите автобуси, нещо, което не можеш да видиш дори и в Ямбол.

DSC02383aЛичи си, че местните хора с мерак си оправят селото, макар за читалището и църквата сериозната финансова помощ да е по европейски проекти. Поводите за радост и привидната приветливост на селото не могат да скрият тлеещото напрежение.

От 5 юни 2012 година Лозенец е като като обречено. Най-често за него се говори все покрай взривовете – първоначално заради щетите, защото като най-близко до взриваната база, то беше и най-пострадало. Тази орис обаче не му стигна и след голямото изпитание вече почти втора година хората в селото все нямат мира. На 17 февруари миналата година започна контролираното взривяване на откритите в района на базата боеприпаси и тогава лозенчани не само си припомниха ада на взривовете, но и отново се сблъскаха с проблема къщите им да се тресат и да продължават да се рушат. Неволята и общата зла участ тогава ги обедини и ги накара да направят Инициативен комитет, който си постави за цел да спре взривовете и да работи за премахването на базата. През лятото на миналата година дори стигнаха до протести и гражданско неподчинение, за да привлекат вниманието на тези, които могат да им решат проблема. А събраната документация от кореспонденцията им с институциите е цяла камара. Все пак те успяха да постигнат своите малки победи – бяха допуснати в базата, а през август заради високите температури взривовете бяха прекратени и досега имаха малко почивка. Това обаче не успокои местните хора, защото напрежението около базата не секва. През октомври миналата година „Берета трейдинг” се опита да вземе строително разрешение за възстановяване на базата, но след като получи отказ от община Стралджа още през първите месеци на тази година започна пак с опитите. Този път е открита процедура за преразглеждане на разрешителното за изграждане и експлоатация на предприятие с висок рисков потенциал, каквото е производствената база „Стралджа – Мараш”.

DSC02375aЦяло село е настръхнало срещу базата и дума не иска да чуе за нейното възстановяване, а Инициативният кометет отново е под пара и е впрегнал цялото си усилие да алармира и да не допусне злото край селото да се върне отново. Досега в подкрепа на техните искания общинските съветници изпратиха становище до екологичния министър да не се допуска възстановяване на базата, а кметът на община Стралджа направи общо събрание в селото, за да чуе мнението на хората, и да подготви официалното становище на община Стралджа.

Споменът за оня черен 5 юни 2012 година все още е много ярък. Стане ли дума за инцидента, хората от Лозенец започват да говорят за него, все едно е бил вчера.

„Не можете да си представите какъв ад беше тук, бомбите гърмяха и тресяха къщите ни, снаряди свистяха над селото, а майките пищяха и тичаха да приберат децата си от детската градина. Цяло чудо е, че се разминахме без пострадали. Имаше снаряди забили се буквално пред портите на някои къщи”, разказва Иван Митев, който е и новият председател на Инициативния комитет. Всички в селото са уверени, че въпреки преживяното, Господ се е смилил над тях и ги е пожалил, защото ако няколко часа след началото на взривовете не е завалял дъжд да угаси пламналата гора и огъня в базата, щетите са щели да бъдат много по-големи. „Не ни се мисли какво щеше да стане, ако огънят стигне до газопровода или до газокопресорната станция”, твърдят лозенчани. Изпитанието сякаш ги е направило по-добри християни. Храмът им е обновен по проект, но те са събрали не малко собствени средства да го довършат и сега се канят да го реставрират и отвътре. След злополучния 5 юни селото празнува на Димитровден, когато е и храмовият празник и задължително правят курбан, за да благодарят на Бога, че инцидентът се е разминал само с щетите по домовете им.

Иван Митев споделя, че при последната му среща с първия председател на Инициативния комитет Дина Попова, която заради тежка болест не успя да завърши започнатото дело, тя го зарекла да не спират, докато не постигнат целите си. И те го правят не само заради нея, но и заради цялото село. Последно на 1 април те се срещнаха с министъра на околната среда и водите Искра Михайлова, за да могат да я запознаят лично с проблема, тъй като точно в екологичното министерство е внесено искането за преразглеждане на разрешителното.

Отново на 1 април стана ясно, че фирмата отлага с 10 дни подновяването на контролираните взривове по настояване на кмета на община Стралджа, за да се намери решение опасните 19 000 боеприпаси да бъдат взривени извън базата.

И ако за другите хора е непонятно защо лозенци са толкова настроени срещу „Берета трейдинг”, то е достатъчно само седейки на площада да вдигнеш глава и да погледнеш как над къщите се вижда базата, която дебне като заплаха за селото. А когато глетката е съпроводена и с гърмежи, пък било то и контролирани, тогава адът на черния 5 юни се връща отново и отново…

Диана Иванова

 

About the Author :

Leave a reply