Отлагат делото за Безистена заради 19 февруари
Отлагане на делото за собствеността на Безистена в Бургаски апелативен съд е поискало Главно мюфтийство, защото първото насрочване е било за датата 19 февруари. Съвпадането на заседанието с деня, в който цяла България почита Апостола на свободата, явно е стреснало представителите на мюсюлманската вяра, заради очакваните протести пред съдебната палата, които могат да прераснат и в ескалация на напрежението в този паметен ден. При всички заседания на делото в Ямбол представители на Националния фронт за спасение на България организираха пред съда шумни протестни митинги и без да е имало такива патриотични предизвикалтелства. Митингите понякога траеха повече и от самото съдебно дело и затова вероятно защитата на Главно мюфтийство е решила да не предизвиква и без това активните националисти. Искането за отлагане е уважено от апелативните съдии и те са насрочили първото съдебно заседание пред втората инстанция на 26 февруари. Адвокатът на община Ямбол Гочо Димов обясни за „Делник”, че апелативната инстанция е отхвърлила всички предварителни искания за събиране на допълнителни доказателства и разпитване на свидетели, направени от защитата на Главно мюфтийство, което е добър знак за изхода от делото, спечеленото от община Ямбол в Ямболски окръжен съд. Припомняме, че съдът отхвърли като неоснователно искането на Главно мюфтийство да му върне собствеността на Безистена заедно със земята под сградата и предявения иск за неоснователно обогатяване от този имот в размер на 120 000 лв. заедно с лихвите и осъди Мюфтийството да плати съдебни разноски в размер на 21 353 лв. По делото не бяха представени никакви документи и доказателства в подкрепа на тезата, че Безистена някога е бил собственост на местната вероизповедна община, за да може сега Мюфтийството да претендира за връщане на сградата. На практика Мюсюлманско вероизповедание не разполага с никакви доказателства за това, а се наложи защитата на община Ямбол да доказва обратното. В съда беше представен документ, че през 1933-34 г. Безистена не е фигурирал сред 17-те имота, които са били на местната вероизповедна община. Искът на Мюфтийството е несъстоятелен и заради това, че те го предявяват по Закона за вероизповеданията, според който могат да им бъдат възстановени имоти, незаконно отнети след 9 септември 1944 г., а случаят с Безистена не е такъв. Много преди тази дата общината е владяла имота и за това има решения на Градския съвет още от 1924 г. Въпреки несъстоятелността на претенцията Главно мюфтийство е решило да води съдебната битка до край. За нас остава само надеждата, че доказателствата са железни и няма как справедливостта да не възтържествува.
Диана Иванова
