Отиде си проф. Иван Сарандев

На 86-годишна възраст си отиде ямболският литературен критик и историк проф. Иван Сарандев.

Иван Сарандев е роден на 28 февруари 1934 г. в Ямбол, в семейство на тракийски бежанци от Одринска Тракия.

През 1958 г. завършва с пълно отличие специалност „Българска филология“ в СУ „Климент Охридски“. Като студент се насочва към литературно-изследователска работа. През 1957 г. открива и дешифрира неизвестни спомени на проф. Боян Пенев за Пенчо Славейков, като е единственият стенограф, който разчита стенографския архив на професора. През 1958 г. открива неизвестно издание на „Епически песни“ от Пенчо Славейков.

След дипломирането си, заедно с Владимир Башев, основава в. „Пулс“. От 1960 г. работи в редакцията на в. „Народна младеж“ като литературен консултант. Работи в редакциите на в. „Литературен фронт“, „Народна култура“, а в периода 1972 – 1974 г. е завеждащ отдел „Критика и литературознание“ на издателство „Български писател“.

През 1972 г. получава докторска степен с дисертация на тема „Пенчо Славейков като литературен критик“. От 1974 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН, където оглавява проблемната група „Литературни анкети“, подготвила и издала 40 литературни анкети с известни български писатели. Прави анкети с писателите Емилиян Станев, Дора Габе, Елисавета Багряна и Валери Петров.

През 1988 г. е избран за професор по „История на българската литература между двете световни войни“. В периода 1975 – 2006 г. е преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“.

Монографията му „Йордан Йовков. Жизнен и творчески път“ е отличена с наградата за литературознание на БАН и СУ „Св. Климент Охридски“ за 1986 г. и националната литературна награда „Йордан Йовков“ за 2000 г.

Член е на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели, на Дружеството на филолозите българисти и на Съюза на учените в България. Участва в много международни конгреси, симпозиуми, конференции, и български научни сесии.

Автор е на книгите: “Имена и години” (1967), “Герои и конфликти” (1967), “Книга за Дора Габе” (1974), “Павел Матев” (1974), “Живот се дава за живот”, (1976), “Пенчо Славейков. Естетически и критически възгледи” (1977), “Емилиян Станев. Литературна анкета” (1977; 2007), “В света на “Старопланински легенди” (1980; 1993; 2007), “Йордан Йовков. Жизнен и творчески път. 1880-1937 г.” (1986; 1998), “Дора Габе. Литературна анкета” (1986), “Елисавета Багряна. Литературна анкета” (1991), “Изповеди. 101 по 31” (1995), “Валери Петров. Литературна анкета” (1997), “33 литературни портрета” (1998; съавтор К. Янева), “Български литературен авангард. Антология” (2001), “Българска литература. 1918-1945 г. (2004 – т. 1.), “Българска литература. 1930-1945 г.” (2006 – т. 2.), “Хроника на едно приятелство” (2006), “От разпитната метода до литературните анкети” (2008).

Негова студентка – бившата журналистка от „Радио 999“ Галина Русенова, която сега живее в Германия, написа за него в социалната мрежа:

„Почина проф. Иван Сарандев.

Поклон пред огромния му труд и ерудиция!

 

Светла ще е паметта за този Човек!

Беше ми научен ръководител за дипломната ми работа “Културният живот в Ямбол през 20-те и 30-те години на 20-ти век”

Изключителен учен, не само литературен историк, но и народопсихолог! Бунтар – заклеймяваше подлизурството и връзкарството в научните среди – спомням си как не на шега се ядосваше, докато ни разказваше за “манифактурата Сте Це Даскалов” и за позорното “Бентът трещи” на Гьончо Белев…

Лекциите му бяха пълни с енергия, изпитите – безкомпромисни, любовта му към родния Ямбол – подчертана!

Завинаги ще е в сърцата на хората, които истински го познаваха!

И в моето!“

About the Author :

Leave a reply