Отива си част от нас…

Отиде си Стефан Данаилов… И заедно с него си отиде още една частица от нашия живот, от знаците, ценностите, от духа на това време. Частица от българската ни духовност, от стойностното, което все пак го има около нас. В ден, когато ни заливат новини и то какви: за земетресения, няколко убийства, голямата политика с роден привкус – срещата Борисов-Тръмп и дори – пожар в „Пирогов“ – загубата на Стефан Данаилов помете всичко. Защото събирателният образ на българина не е само на озлобен, завистлив човек, както ни се натрапва, но и на човек обичащ, когато има кого и за какво.

Това не е некролог за Стефан Данаилов – еднакво голям и в киното, и в театъра, заел без проблем подобаващо място в европейското кино след промените, постигнал всичко в преподаването, в политиката – останал политически верен – каква рядкост в тези години на масово хамелеонство. Не. Това е проста равносметка, че със загубата на истински голям наш съвременник, си отива част от нас, част от значими стойности, които се подменят май с все по-съмнителни…

Светлана Чамова

 

About the Author :

1 Comment to “Отива си част от нас…”
  • Страхил
    November 29, 2019 - Reply

    Май плачът на госпожата е повече за комунизма, отколкото за Стефан Данаилов!

Leave a reply