Отвъд новините

Новините отдавна не са новини, или поне не са такива, каквито трябва да бъдат, според учебника по журналистика. Новините отдавна не са новини, защото наместо да информират аудиторията, обслужват политиците, открито и нагло, дезинформират, когато се превърнат в инструмент за манипулация. Новините отдавна не са новини, защото отдавна подменят дневния ред на обществото, заблуждават и объркват, за да отклонят вниманието от реалните проблеми на хората. Доживяхме и големия абсурд, в края на краищата, не друг, а мощни медии и медийни корпорации да признаят открито, без свян, че фалшивите новини са факт и, на практика, поразяват всеки. Доживяхме и друг абсурд, още по-голям, пак медиите, не друг, да подхванат дискусия за прословутата пост-истина и да дирят положителните аспекти на проблема, след като е очевидно, че фабрикуването на фалшиви новини и пост-истини обезсилва и чак обезсмисля дейността на медиите.

Медиите се превърнаха в своята противоположност, досущ както по комунистическо време, те излъчват масирано, мощно, пропаганда и агитация, а новините са натясно в ъгъла, строго селектирани и порядъчно изкривени. Нещо повече, медийните манипулации, тръгвайки от фалшивите новини, стигат до наглата, злонамерена лъжа, която поразява не просто нечии авторитет или нечия политическа програма, а всичко и всички, атакува устоите на нашия живот. Твърди го не друг, а президентът на най-мощната и най-свободната държава, на най-великата демокрация, както ни уверяваха от столетия и както вярвахме безрезервно, защото имахме достатъчно основания за това. Медиите пък, за да опазят някак авторитета си, се надпреварват да ни уверяват, че президентът е неадекватен. И, поне според мен, не се защитават достатъчно умно, а наопаки, постъпват подчертано глупаво: не само не реабилитират разколебания си авторитет, но разколебават още и без това разколебаната демокрация. Аз не се наемам да съдя доколко адекватен е Доналд Тръмп, но ми се ще да вярвам, че демокрацията в САЩ все още не е изчерпала своите възможности, пък е очевидно и това, че той съумя да стане президент не благодарение на медиите, а въпреки медиите.

Ако най-великата страна, както самовлюбено я назовават същите тези медии, все още е лоно на великата демокрация, всички би трябвало да зачетат волята на мнозинството, което е дало законно своя глас за избора на 41-ия президент, всички са длъжни да зачетат не само законния вот, но и свещения закон на демокрацията. И, преди всичко, работилите усърдно против Тръмп медии, които са работили на практика против демокрацията, докато заблуждават електората, които са били тенденциозни, когато е трябвало да са обективни. Тези медии са длъжници и на Тръмп, и на демокрацията, щом не само открито воюваха срещу единия от кандидатите за президент, но и открито обидиха милионите му привърженици. Те, не ще и дума, не са очаквали нищо добро от него, т. е. били са и си остават яростни противници на неговата доктрина, на възгледите му и за външната, и за социалната политика,  затова са му пречили, затова му пречат.

Дали имат право обаче, дали имат моралното, пък и законно право, да минират законната власт на законно избрания президент с фалшиви новини, пост-истини и несекващи медийни манипулации. Невъздържан, безцеремонен, груб, президентът Доналд Тръмп, каквито и да са възгледите му, каквото и да е поведението му, има и законното, и моралното право, да осъществи, да реализира, своята политическа програма. Нещо повече, той е длъжен да го направи, за да оправдае доверието на своите избиратели, на тези, които му дадоха властта. И, щом е тъй, претенциите и на противниците на законно избрания президент, и на непримиримите, яростно поддържащите ги медии, са не само незаконни и неморални, но и абсурдни. Или, колкото и абсурдно да е наглед поведението на новия президент на САЩ, поведението на американските медии, които довчера бяха еталон за демократични медии, е по-абсурдно…

Горе-долу същото се случва и у нас, напъват се и домашните, немощни медии, да имитират американските, да се домогват до същата арогантност и същата безпардонност, докато разпространяват фалшиви новини и докато поругават демокрацията. Крещящ пример и тук, както там, е отношението към президента, тихата, подмолна война, която се води с него, войната, която само привидно е по-различна. Без да е дотам истерична, шумна и скандална, тукашната война е точно толкова абсурдна, щом атаките и упреците към президента разчитат единствено на лъжата и манипулациите май. Абсурдът тук е направо невероятен, защото ако е спорно, поне наглед, нещо в поведението на президента Тръмп, ако е то повод за поредната препирня, то президентът Радев е далеч по-адекватен, прецизен, с безупречно поведение.

Нещо повече, ако имат някакво основание упреците в некомпетентност или неадекватност, отправени към Доналд Тръмп, то президентът Радев е безспорно абсолютен капацитет, що се отнася, ако не до друго, поне до сделката с изтребителите. Колкото и невероятно да е обаче, той е атакуван от парламентарната трибуна, тъкмо във връзка с тази сделка, упрекван в лобизъм и политическо късогледство, а и в некомпетентност, едва ли не. Абсурдът е още по-голям, заради смешния, но и тъжничък факт, че уж много компетентните в оръжейните сделки и международното положение парламентаристи, предвождани от председателя на парламентарната група на управляващата партия, оказва се, са некомпетентни в пряката си работа. Позабравили са те какво е написано в Конституцията, или никога не за го знаели, което е по-лошо, или не зачитат основния закон, което е най-лошо, щом имат нахалството да призовават пряко избрания президент пред парламентарна комисия, на която той е неподвластен.

И един типичен пример за фалшива, объркваща новина, в конкретния случай, например, е често повтаряната през тези дни от парламентарната трибуна истина, че България е парламентарна република. Безспорната истина, вплетена нелепо в препирнята, се превръща в своята противоположност, защото е подвеждаща в конкретния контекст, защото кара политически и юридически неграмотния реципиент да си въобразява, че парламентът в парламентарната република има власт над президента. Всъщност е тъкмо обратното, пряко избраният президент може да налага вето на решенията на парламента, докато той няма законовото право да го контролира. Дори импийчмънта, който може да се наложи само при екстремни обстоятелства, е възможен по-скоро теоретически, щом изисква квалифицирано  мнозинство, което е непостижимо…

Отделям толкова внимание на абсурдните препирни не за друго, а за да е пределно ясно всекиму защо и как сме дезинформирани, защо и как остава отвъд новините животът ни, докато мнозина наивно вярват, че новините са новини…

Новините отдавна не са новини, ще кажа пак след всичко, а са това, което не трябва да бъдат, защото сме позволили на някого да ни се подиграва,  пък и с демокрацията да се подиграва…