„Отворени пространства”- много тайни, чакащи отговор

Имах колебания дали сега е времето за този текст. Сега е. Може да не е възпитано, ала трябва да си изясним някои „неща”. „Нещата” се отнасят до модела на културния живот в Ямбол. За някои родно място, за други, дошли по стечение на житейските превратности, станал като родно място. Част от тези хора работят в града ни повече от 40 г. И не можем да ги делим, те са хора от ямболската култура.

Проблемът е какво точно прави общината за тази уж важна сфера от битието на града. Какви пари влага в нея, кога и как подкрепя местните творци. И още по-конкретно – Арт-фестивалът „Отворени пространства”:”Пробуждане”. Какво дава и какво взема той от хората в Ямбол, опитващи се да уловят този все по-скапан живот с палитра, слово, музика, театър.

Прегледът на събитията, които са в рамките на този арт-фестивал, отново ме сепна. Край Тунджа пристигат, и се изявяват, надали без заплащане, всевъзможни фигури от други части на България, а за ямболските творци няма място. Или те са нищожен процент, чрез тях едва ли не се отбива номера, за да НЕ лъсне това, което обаче НЯМА КАК да не лъсне.

ЯМБОЛСКИТЕ автори просто са прескочени. Тази пролет ще видим групата „Даньо Марков” от Варна, после концерт на „Кайно Йесно Слонце” ( не е ясно откъде са, но не съм чувал да имат връзка с Ямбол), сетне народът ще се потопи в традиционната индийска музика. Пропуснах нещо – преди промоцията на индийската музика (представена обаче от австрийка…), ще има участие на румънски музикант. Няма да пропусне вероятно да дойде и обявеният в програмата автор от Бразилия, той се нарича Дейвид Вигноли. Доколко е наистина сънародник на Зико, ще се разбере, може би.

Така, ако се пошегувам, ще имаме интернационализъм в действие. С какво участва обаче Ямбол в този Арт–фестивал? Единствено с изложба на трима наши автори: Цветан Казанджиев, Николай Караманов и Траяна Панайотова. Има и още един творец, свързан с града ни – певицата Невена Колева. За всички други български автори, има все пак и български автори в Арт-фестивала „Отворени пространства”, аз поне не зная да са живели, творили, създали нещо, имащо отношение към града ни.

Не се притеснявам да ме обявят за ретрограден. Защото за предишните две издания на този „културен проект”, така е обявен преди две години от общината, е имало 501 985 лв. Този проект е защитен от общината по ОП „Регионално развитие” в партньорство със Сдружение „Гайтани”. Над половин милион лева за две години не е малка сума. Огромна е, особено при скандалното безхаберие на община Ямбол към местната култура.

В града ни няма никакъв регламент за нещата в този „бранш”. В Бургас, Пловдив, Шумен, от години има конкурси за книги на тамошни автори. Тук липсва дори и намек за това. При разговорите си с ямболските художници, не съм чул на нито един да е откупена картина. ПОНЕ ЕДНА КАРТИНА. Калин Ангелов, например, има десетки платна, на които е река Тунджа, Безистена, ред други ямболски сюжети. Никога и нищо не е откупувано от него. Няма регламент и за каквито и да било творби на хора от другите изкуства – били музиканти, били артисти.

Ако някой е получил финансово рамо от община Ямбол, то е било винаги на тъмно, винаги без правила. По ОП „Регионално развитие” най-често се правят пътища, така поне е в съответния документ. Но не да участва община Хасково, а шосето да е към Балчик…

Тъй че сега му е времето на този текст. Местните властници (за част от тях няма вече пясък в часовника, други ще са някакви фактори и след изборите ), трябва да изработят най-сетне регламент. Стилът шушу мушу не е добрият стил. Той води до партийни, и всякакви други, аморални зависимости.

А не е лошо да се направи и подробна, публична, разбивка на парите, „усвоени” по „Отворени пространства”. Никак няма да е лошо…

 Борислав Ненов