Оставката на Радионов – и очаквана, и неочаквана

???????????????????????????????„Ямбол” е в търсене на нов старши треньор, след като преди няколко дни Юли Радионов подаде оставка. Има ли наистина оставка, или ръководството на баскетболния ни клуб е решило да се радели с младия треньор, за мен си остава открит въпрос. Всяко лято бургазлията е при приятелката си в Япония, където тя работи като треньор по художествена гимнастика. Странно е той да си даде оставката по този начин – дистанционно.

И същевременно не е странно, защото през тези два сезона, в които Юлиян бе начело на отбора, той многократно действаше по особен начин.

Радионов е споделял, че иска едни баскетболисти, а не му се дава възможност да ги има в състава си, и му се заръчва да води преговори с други. Той не се чувстваше свободен като старши треньор, това е положението. Юлиян го и отричаше, и го потвърждаваше и с думи, и с действия.

Големият му проблем бе, че нямаше изграден характер за треньор на мъжки тим. Вярно е, че го хвърлиха в тази дълбока вода без да е водил дори детска формация, но това не е единственият подобен случай в историята на нашия баскетбол.

Радионов правеше много често компромиси, приемайки чужди решения. Трудно ми е да си представя, че Любо Минчев или Жоро Младенов биха приели такава роля. Липсата на твърд характер попречи на Юлиян да въведе желязна дисциплина в състава. Карон Джонсън си разиграваше коня, а старши треньорът така и не можа да го сложи на мястото му. Наложи се да се намесва Иван Чолаков. Емблематичният треньор и настоящ депутат от ГЕРБ, на практика продължава да ръководи тима на „Ямбол”. Чолаков даде известна свобода на Юли, ала му сложи, така или иначе, рамки. И в селекцията, и в тренировките, и дори по време на мачове.

Чолаков бе прав, донякъде. Истината е, че той държеше Радионов да поеме от него мъжкия „Ямбол”, както е истина, че Юли искаше да изиграе още поне един сезон с жълто-синия екип.

„Чувствах се в отлична кондиция, преди известно време бях започнал да се храня по различен начин и можех да играя поне още един-два сезона”, това Юли ми бе казал в един разговор.

Така че офертата да стане старши треньор дойде за него като гръм от ясно небе. Треньорската работа иска и съзряване за нея, особено когато ще водиш мъже, някои от които са близо до твоята възраст. Не бива да се подминава и факта, че Радионов нямаше треньорско образование, той завърши икономика.

При тези обстоятелства, не е сензация, че Юлиян изпитваше трудности като наставник на „Ямбол”. Веднъж се наложи Чолаков да слиза на терена от ложата, за да му обясни, че мачът е в решителната си фаза, а той не пуска Павлин Иванов. Така си беше- гардът от няколко минути топлеше пейката, а нямаше кой да се сети да го пусне в тези възлови разигравания.

Влизането му донесе победата за нашия тим….

Радионов, не може да се отрече, напредваше в новото поприще. Отборът заигра красиво, постигна и няколко престижни победи. Напредваше обаче доста бавно.

И „Ямбол” падна в най-решителните си мачове, за да завърши едва на седмо място. При трима чужденци, при наличието на Говедаров, Дурчев, Стоян Петков, Динко Маршавелски. С не по-силна селекция, Любо Минчев и неговият „Берое” ни биеше непрестанно. Всеки сблъсък с старозагорци бе на кантар, но всеки път те ликуваха…

Още като състезател, Юли бе чудесен плеймейкър, той казваше:” Какво като сме играли силно, щом накрая губим двубоите. А щом е така, явно не играем достатъчно силно”. Така е в този спорт, победите се помнят, а не че си играл равностойно с „Левски” до 39-та минута.

Иван Чолаков е влизал в тази вода многократно през годините. Един от неговите големи номера бе, че вадеше подобни мачове. Често с по-слаба селекция от тази, която имаше Юли през отминали сезон. Иван си има кусури (кой няма?), но владееше положението и на тренировки, и по време на мач. Дори при нафрашкания със звезди и трудни характери отбор на „Ямболгаз” удържа положението и вдигна шампионската купа. На някои изглежда лесно, ала  изобщо не е така.

Този епилог, с оставката на Радионов, затова е и очакван. В треньорската професия се иска и нещо повече от това да си бил ас на терена. Характер. Интуиция. Късмет. Може да са  още пет неща, но при всички случаи нещо повече от престижна кариера като състезател.

Дано сбогуването с мъжкия „Ямбол” да не сложи край на треньорството на Юли. В него има хляб и за тази професия. Бе пуснат обаче рано на бобслея.

Проблемът, обаче, пак бе негов – никой не го задължаваше толкова рано да поема мъжки тим.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply