Осмомартенски вълнения в Ямбол преди 40 години

МахатаКойто поне десетина години е живял под знака на социализма, няма как да е забравил страхотната празнична суматоха, стартираща около празника на жените – Осми март.

Ден още на колежката, на майката, на бабата, на труженичката, един прекрасен повод мъжете да си сложат новите гащи и с чиста съвест да се тропнат на трапезата, очаквайки честваните дами да направят вечерта лъчезарна, като наздравиците минат без традиционните навиквания, че мъжката общност за пореден път прекалява с чашките.

И в Ямбол трепетът около този Ден бе огромен и поставяше на сериозно изпитание народната власт, която все пак не можеше да посрещне развълнуваните труженици на социализма с празни щандове. През 1976 година, например, Стопанска дирекция „Търговия”- клон „Търговия на дребно”, има честта да съобщи на целокупното население край Тунджа, че в магазин „Андижан” и в Сувенирната палата в „Безистена” могат да се намерят вносни комплекти кулие, брошки, обици, комплект парфюм, изкуствено цвете и кулие. Празничната офанзива не спира дотук, мъжете могат да закупят за съпругата или за колежката, комплектите „Далила” , ”Каприз”, „Кремена” , ”Чар” , ”Сонет” , ”Розалия” и „Акорд”, и дори парфюм с марката „Кристиан Диор”. Не бива да пропускаме и одеколоните „Соваш” и ”Добриела”, с които Осми март може да добие още по-големи върхове.

Във времето, когато партията пускаше по нещо в магазините, в Ямбол могат да се намерят бели абитуриентски чанти, каквато имахте при завършването на Математическа гимназия ”Николай Лобачевски” вие, мадам, и изглеждахте тъй прелестна. Празнични чанти в червено и жълто също се намираха от все пак притеснените от висотата на празника мъже, които можеха да се явят пред нежната си половинка и с чанта тип ”лодка” или пък с черна чанта от мачкан лак.

Когато любовта е силна, а тя край Тунджа е винаги такава, цените нямат значение, и този вече посивял джентълмен в дъното на кафенето, вероятно още не е забравил с какво удоволствие купи през пролетта на 1976 година дамски велурен сукман срещу цена от 65 лева – страшно много пари за онова време.

Неговият връстник на масата вляво, пък заложи на велурена пола от 40 лв., и също укрепи семейното огнище поне за още няколко месеца.

Какви празници, какви времена, нали? Затова и сега Осми март пълни до последния стол ресторантите, макар да няма събития като ония от 1976 г., когато протестирахме срещу незаконната разправа с чилийския активист Луис Корвалан или пък посрещахме министър-председателя Станко Тодоров, за да направи със своите справедливи и силни ръце първа копка на Дома на съветите…

About the Author :

Leave a reply