Освобождението –постоянно национално усилие

50133364_1707842129321055_7383875313920376832_n„Националист. Харесва ми тази дума, използвайте тази дума.“

– из публична реч на Доналд Тръмп, президент на САЩ

 

Имаме ли днес трайна представа за българските си национални интереси, цели, ценности и идеали, сиреч, за своята национална идеология? Не се ли превръща Отечеството в някаква условна,виртуална реалност? Как може една нация да се интегрира в международни общности, ако преди това не е интегрирала държавно всички сили на своя народ!?

Общественият прогрес зависи от състоянието на нацията.

Нацията е универсална човешка общност с устойчива духовна идентичност. Нацията е най-стабилната културна и духовна конструкция.Много пъти в историята държависа били разрушени със сила, но разрушаване на една нация може да се случи единствено ако тя се саморазруши.

Начало на всяко национално самосъзнание е стремежът към познаване на родното минало, за обич към своя народ и към родната земя. Държавност, чувство за родина и отечествена земя. Националният идеал съставя съдържанието на националната идеология.Формирането на национално съзнание е процес на постоянно превръщане на етническата принадлежност в национална идентичност. Националната идентичност е феномен на духа, а нена кръвта.Обновяването на нацията става посредством ново национално възпитание. Като „българин“ бихме възприели човек, който: принадлежи на българската нация и има съзнание за това, независимо от етнос и вяра; споделя българската национална идея, идеали и интереси, исторически стремежи и е готов да ги отстоява; привързан е към българската земя и история; владее и употребява български език; има чувство за граждански дълг, за национална отговорност и за национална солидарност.Всеки българин сам е длъжен да се погрижи за повишаване степента на своята принадлежност към нацията. Българското гражданство или носенето на българско име, сами по себе си не са доказателство за национална идентичност.

Нация без идеал е тълпа без посока на своите стремежи и без вътрешна енергия за съзидание и растеж, склонна към взаимно пречене, разрушение, нихилизъм и цинизъм. Изключително опасни последици има националният нихилизъм– самоунижение,чувство за малоценност, приписване на незаслужени достойнства на други нации и прекомерно колебание по отношение на собствените нидадености и възможности.

Още в „История славянобългарска” Свети Паисий Хилендарски дава рецепта за български път на национално изграждане, посредством осъзнато отваряне към славянството, християнството и европеизма. Корените на модерния български национализъм намират почва и в идеологията на Възраждането и идеите на националните ни герои. Георги С.Раковские убеден, че постигне ли се вътрешно народно сцепление, ще се насочва колективната енергия в най-благоприятна атмосфера за политическо, стопанско и културно развитие, а ценните заложби не ще се похабяват. За великана на българския дух Васил Левски водеща националната идея е „свята и чиста република”. За Христо Ботев българската нация трябва да представлява общност от „честни граждани, искрени родолюбци и работни хора”. През 20-те години на ХХ век, т.е. 45 години след Освобождението Антон Страшимиров отбеляза, че националното съзнание на българина е насочено навътре към себе си, тъй като „новата българска държава се създаде и оформи предимно под външни въздействия, че и по външна воля. И в това се корени общественото разложение у нас“. През 1943г. проф. Атанас Илиев пише за националното възпитание и възстановяване на принципа за единството на училището и националното възпитание, тъй като именно училището провежда духовното възпроизводство на нацията, именно там се води всекидневна, неотстъпна и дълбоко осъзната борба за бъдещето на нацията. В днешно време може да се  изучи опитът на редица страни, в т.ч. и наши съседи. В някои от тях в ученическия бележник са обособени две колони. В първата са посочени успехите по учебните дисциплини, а във втората колона са подбрани качествени характеристики – добродетели, като елементи на идентичността.

Национализмът не е единствения източник на войни и противоречия по света, напротив, войни и дори геноцид пораждат и верския фанатизъм, и либералните идеи, и имперските идеи, и социалистическите идеи, изродили се във фанатизъм. Национализмът често бива  противопоставен на демократичната идея, но това обвинение отпада, когато разграничим национализмаот шовинизъм, расизъм, фашизъм, нацизъм и фундаментализъм. В исторически план, и пред очите ни, комунизмът и либерализмът се оказахадоктрини, далеч по-недемократични.

Европейската идея не означава ликвидиране на националната идея. Неправилно идеята за отваряне към света и съставяне на възприятиекъмчужди ценности се свързва с отказването от националната самобитност, от родолюбието, от патриотизма и от националното самочувствие.

Националният идеал е духовен императив. Пътят на единна Европа може да продължи вразцвета на националната идентичност и националния дух.

     Ръководството на политическа партия „АТАКА“ в област Ямбол инициира създаването на местен неформален интелектуален кръг, наречен „17 януари“. Главна цел на този проект е подготовка и създаване на документално-художествен филм за освобождението на град Ямбол от турското робство. При спазване на лична дискретност и зачитане на индивидуалните политически пристрастия на всеки, приканваме ямболски учени, учители, будители, журналисти, писатели и други духовни хора с чувствителност към историческата истина и чистата национална идея, нека да ни потърсят и да допринесат за създаването на филма.

 

Областно ръководство на ПП „АТАКА“ – Ямбол

Град Ямбол, 17 януари 2019 година

About the Author :

Leave a reply