Ористта на дарбата

Dimitar-Yarumov 2Рядка за нашето време благородна помисъл  е водила  всички, които са вложили идеи и усилия за появата на тази книга. Новият поглед към творчеството на Димитър Яръмов възкресява в представите ни върволица от живи лица, които помним от  „Среднощни петли ,” „Свят светува,” „Даром дадено…”

Още в първия разказ Петър Торлоза дига пушката в светлия  рождествен ден да прогони от покрива злите орисници, за да не обрекат първородния му син на тежки мъки. Може би този първороден син съм бил аз, внушава ни авторът, и  казано  вече с езика на писателя, ни убеждава от първата до последната си книга в изключителността на дарбата си…

Но орисниците ще се явяват десетки години в сънищата на човека, непокорен  на съдбата си, каквито са и мнозина от героите на писателя. Ще има сред тях и хора нищожни за живота, зли и безполезни, но ще излизат напред и хора, богати на ум, щедри на добрини.  Светът затова светува, защото  доброто винаги взима връх над злото, такава е  библейската поука, такава е и мъдростта на пророците.

През  седемдесет-осемдесетте години на миналия век Димитър Яръмов, един от първите млади писатели тогава, наложи цикличността в прозата,  преливането на събития и герои от история в история, т.е. тяхното времево-пространствено движение  в границите на късите прозаични жанрове. Още дебютната му книга „Среднощни петли” гъмжи от десетки ярки,  оригинални, запомнящи се типове на хора от всички прослойки в Тунджалъка, герои и жертви  на бурните събития в  периода на кооперирането и наченките на урбанизирането на българското село, едновременно непохватно, неуко, безмилостно разрушаване на патриархалния бит с неговите  вековни нравствени ценности и традиции, но и на места смехотворно, карнавално, профанирано от идеологическа неграмотност и  престараване на движещите лица в социалистическата епоха.

Много автори от това и предишното поколение имаха  амбицията да напишат „Романа на колективизацията,” но  не успяха или не се наеха да създадат такъв епос. Историята замете резултата под рогозката.Независимо от жанра, малко са книгите, които обективно пресъздават тогавашната реалност. В този контекст Яръмовите  „Среднощни петли” и  „Свят светува” са не само майсторско художествено изображение, но и убедителен документ за историческото време.

С първия си роман „Простри ръка,” /1974 г./ Димитър Яръмов, още млад автор, но вече виртуоз на словото, „виртуализира”  хората, животните, природата на провинциалното  българско градче от последната четвърт на миналия век. Погледнато през лупа, през някаква “камера обскура”, това градче изобразява градския човек от онова замряло време с монотонно битие от неслучващо се, от искрени фантазни желания да се взриви застоя, от също фантазни разрушителни опити  да се шокира и дисциплинира животът на градчето. Всички събития, всяка лично движение става видимо и значимо само през погледа и с благоволението  на единия от двамата основни изразители на новото и консервативното в провинциално общество – Младен Ненов и Геро Николов. Многопластовото изображение и финия пародиен стил  ни разкриват вече увлечението при късния социализъм по свръхуспеха и престижа на най-видните граждани, първият по романтично – утопичните  действия и представи за бъдещето на градчето, вторият по оскотяването на жителите с ограничения, бедствия и заплахи за нормалното им съществуване, които обикновено са механизъм за налагане на власт и подчинение.

След „Простри ръка” Димитър Яръмов пoсегна към още по-мащабно платно. И това беше епичният роман „Балканска поема,” една амбициозна идея за ретроспективен  портрет на балканските народи и страни от появата им на историческата сцена до  разгрома и разпадането на Османската империя, един несравним с предишни и неповторен в следващи сравними по стил чужди книги  в широкия диапазон от легендарно-сказовото до документално-реалистичното.  Построен върху хронологията на вековната повторяемост на етнообразуващи и етноразрушителни тенденции в балканския регион през различни периоди, а в българските територии –  от турското робство до Балканската война, чрез смяната на поколенията, в основата си от рода на Бинбелите, Димитър Яръмов одухотворява българската история в разпознаваеми лица и събития чрез ролята им в съдбата на род и родина. На нашия одимен от пожари остров „Балканска поема” е призив за родолюбие към днешния млад българин и чака своя великодушен издател.

Новелата„Животът на пророците,” дала заглавието на настоящия сборник, е част от най- често преиздаваната книга на Димитър Яръмов, „Даром дадено,” отпечатана още през 1977 г. в „Х. Г.Данов”- Пловдив. От тогава досега към нея са посягали много  авторитетни издателства. В увеличен обем, общо четиринадесет новели,  я издава през 1988 г. „Народна младеж,” в по-ново време следват „Хр. Ботев,” Гео Милев,” „Захарий Стоянов” и др. Общата връзка в нея е животът на белязания по рождение да пресъздава с ръка и дух, слово и звук красивото, умното в човека и природата.  Изкуството, майсторството, занаятът, трудностите и несгодите, дори мъченията не отклоняват тези  сеячи на добротата, на красивото и благородното в човешката душа, докато самите те носят пораженията от несретна съдба или човешки злосторства… Ето някои красноречиви заглавия като „Тъжба за човека,” „Света Илиана,” „Лазаре, стани !…”    Самият автор в предисловието си към изданието  на „Народна младеж” изповядва:

„Обичам си „Даром дадено”, защото всичко в нея е автентично… За новелите от „Даром дадено” съм получавал най-високата оценка – доверието на литератори и читатели,  че това, което съм разказал, е взето направо от живота.”

Радващото е, че издателство „Български писател” с този своеобразен антологичен сборник връща интереса не само към тази,  но и към други неостаряващи по художествено въздействие книги на напусналия ни преди  петнайсет години  голям български писател Димитър Яръмов.

Наред с физиономичните за Димитър Яръмов разкази, новели, притчи съставителите ни предлагат и  няколко „залъка за утре” от неговата едноименна книга, която в предисловието си академик Ефрем Каранфилов препоръчва така: ”И в тази способност да намира характерни явления в живота на народа ни в различни етапи от историческото ни развитие, които най-добре разкриват неговата душевност, той се учи и се доближава до „класиците” в тази област –  Антон Страшимиров и Иван Хаджийски”

Дружелюбната и обективна оценка на неоспоримия авторитет Ефрем Каранфилов е обърната  и сега към всеки съвременен читател и изследовател, който има сърце и очи за красивото и мъдрото в българската народна култура, особено за оня, който има и усет за нашата народопсихология.

Димитър Яръмов издаде и една много оригинална като почерк и съдържание детска книга „Чудни работи” с увлекателни за детското въображения разкази от поведението  на сред природата и хората, с блестящите илюстрации и оформление на тогавашния млад художник, наш връстник и земляк Иван Димов. Достатъчно е да споменем само забавно-поучителни заглавия като „Езикът на жабите,” „Лисица на баня” и пр.

Съставителите са сторили добре, че не са пропуснали редакторската книга на Димитър Яръмов „Задочни беседи,” която може да въведе в тънкостите на редактирането всеки, който пропуска или не може да си позволи помощта на редактора.

Димитър Яръмов написа повече от двадесет книги, които и след половин век звучат като написани днес. Те и сега привличат вниманието на истинските ценители, но, за съжаление, и те са жертва на дискриминационния подбор на литературни критици и фактори, които пълнят учебници и книжарници  по мярката на своя разкривен аршин, по субективни или меркантилни подбуди.

Това не е само личен избор, ако погледнем в написаното и пропагандираното от по-възрастните от тях преди по-малко от три десетилеия. Някои бяха рецензенти,  критици и адепти на свои връстници от поколението на Димитър Яръмов, включително и на негови книги. Манипулирането с оценъчни критерии ощетява най-много новите читатели, затова не е и странно, че в тяхното полезрение не влизат дори безспорни класици на българската литература.

Димитър Яръмов обичаше природата и това беше една от причините за увлечението му по лова и риболова, които от деветдестте години насам станаха недостъпни за хиляди хора с неговата нагласа. По адрес на беззъби критици в печата подхвърляше един любим свой израз – „облайване.” Досега никой не си е позволил „да облае” името му, но и мнозина от връстниците, с които е расъл в литературата, са му задължени поне с кратка професионална оценка на оставеното от него. Няма съмнение обаче, че присъствието  му в литературния процес от последната третина на 20-ти и първите години на 21-ви век е значително, стойностно и неоспоримо.

ЖИВОТЪТ НА ПРОРОЦИТЕ, Димитър Яръмов, избрано. Изд. „Български писател,” 2017 г.,  сборник с  разкази, новели, етнографски очерци, публицистика и др. Съставители Тенко Тенев и Димитър Бечев, редактор Димитър Кралев, рецензент Боян Ангелов.  Художник – проф. Иван Димов.

АТАНАС ТЕОДОРОВ

 

About the Author :