Опасна цикличност

Появяват се с опасна цикличност „момчета”, които се изживяват като велики. Симеон Дянков бе от тези велики „младежи”, а така я оплете, та се наложи Бойко Борисов да го махне от първото си правителство. Новият великан на финансовото дело вероятно ще се окаже Владислав Горанов. И въпреки че сметките му за тегленето на 16 милиарда лева външен дълг са изключително спорни, той почна и да го играе ББ. Министърът на финансите дори забрани на Първа инвестиционна банка да връща парите/ 800 милиона лева/, с които държавата я закрепи. Вместо да заяви, че е рисковано сега да се връщат тези пари, защото банковата система е на тънък лед, Горанов се кара на населението. Ако се мисли за гений, трябва да го успокоя – в България има тълпа от такива като него.
Държавата, и по времето на правителството на Орешарски, излъчено от БСП, и крепено от ДПС и от „Атака”, и преди това, при кабинета на ГЕРБ, проспа източването на Корпоративна търговска банка. Повече съзнателно, отколкото от незнание. И трупна 3 милиарда дълг на населението. Във фонда, който е създаден за да има пари при потъване на големи банки, се оказа, че няма нищо. Защо няма нищо, и досега липсва смислен отговор. И кога ще има, за да се върнат тези пари при държавата, също няма яснота. Но пък междувременно продължават далаверите с активите на КТБ. Тя може и да няма вече пари, но има куп предприятия, както и други фирми, като „Виваком”/ако и тя вече не е прихвана от който трябва/, за които държавата трябваше незабавно да направи нужното и да ги опази, а не да ги остави пак на Цветан Василев, Пеевски и компания. Най-вече на компанията им.
Защо всъщност ги остави да обезкостят напълно активите на банката, определена от проф. Стив Ханке пределно ясно – финансова пирамида, е въпрос, който се забравя, или просто „елитът” иска да замаже. Приказките, че Делян Пеевски е бизнесмен със страхотен размах може да минат пред първокласниците, ние би трябвало, като общество, да сме в по-горните класове. Ако сме там, няма как да не сме наясно, че зад Цветан Василев и зад Пеевски стоят политически партии най-вече. Задкулисието си има имена. Преди вече доста години, Ахмед Доган уж фриволно заяви, че ДПС държи нещата, чрез обръчи от фирми. И БСП, и ГЕРБ, също обичат художествената гимнастика, когато е свързана с „усвояването” на огромни пари. Някогашното СДС, ако приемем, че Иван Костов е негов продукт, също обича тази игра. Не случайно бившият премиер хвърли толкова енергия, за да обяснява как не бива Корпоративна търговска банка да бъде обявена във фалит. И как в началото се кълнеше, че нито той, нито семейството му имат преки интереси в КТБ.
Никога не бях виждал Иван Костов толкова гневен и същевременно притеснен. Както и Бойко Борисов тъй объркан.От БСП пък се ослушваха, дали не могат да минат между капките, защото „лявата партия” все играеше „вдясно” по време на правителството на Станишев. В кавички и „лява” и „вдясно”, понеже в България тези политически платформи са камуфлаж.
Всичко тия дни, с поемането на 16-те милиона външен дълг, щеше да приключи като хепиенд. Финансовият министър Горанов щеше да е героят, застанал на амбразурата срещу злите сили, и въпреки тях, съумял да спаси България. Дори човек на който липсват доста години от възпитанието, като босът на Патриотичния фронт Валери Симеонов, бе предоволен.Защото в крайна сметка Горанов му обяснил всичко, и за минути бившият съратник на Сидеров проумял нещата.
Горанов в последната седмица замести Господ.
Само че повикаха в Брюксел президента Плевнелиев, разжалван вече от ББ, и Жан-Клод Юнкер му напомни, че икономиката ни съществува само формално, и че се харчи, без да се произвежда. Юнкер явно не счита „усвояването„ на пари за истинска икономика, за разлика от нашенския „елит”.
Той мисли за новата КТБ, с която да завърти отново старата песен.

Борислав Ненов