Опасен „академизъм”

Борислав Ненов

Този понеделник, в иначе чудесното предаване „История БГ” на Националната ни телевизия, историците пресолиха гозбата. Не е проблемът в начертаната от дамите пасторална картина на българите, живели в Османската империя, защото наближаваше Трети март.
Аз не робувам на дати. Но държа да бъдат нещата точни, и като фактология, и като размисъл. След като обилно се ляха откъси от пътеписи на французи, австрийци, англичани, как пък нямаше един българин, който да е описал епохата на 17 или 18 век? Как, ако българите са се чувствали свободни, никъде няма да оставят писмени следи от това си състояние?
Убийства стават не само в Мидсъмър, те стават и в България. Обилни от четвърт век като криминални подвизи , а вече и исторически убийства виждаме. Робството е не само юридически документ, то е и усещане, състояние на духа. Когато не го търпиш, правиш въстания, или всичко друго, за да изпъдиш насилника от родината си.
Да, губиш пазарите на Османската империя, но вече имаш своя държава. А излезе странно защо българите всъщност са се натискали за тази своя държава. В кабинетите вони на академизъм и на смяна на боята.
Нищо ново, но се помни, и не прави чест на тия, които обилно ги произвеждат.