Онлайн изложба „Конниците в българската възрожденска иконопис“

ХГ „Жорж Папазов“-Ямбол представи онлайн изложбата „Конниците в българската възрожденска иконопис“ на 6 май, когато почитаме паметта на Свети Георги Победоносец. В ролята на гид бе уредникът от галерията Петър Тепсизов.

В началото той представи подробно Захари Зограф – един от най-видните български иконописци, чиято скулптура се намира в пространството пред галерията.

Конниците в българската иконопис са: Св. Георги, Св. Мина, Св. Димитър, двамата Свети Тодоровци. Тракийският конник е този, който съединява светото писание и образите на конниците в иконната ни живопис. Тракийският езически бог е повелител на мъртвите, на природата, водата, на войните, на всичко живо. Езическата традиция се смесва с религиозните художествени традиции – така се появяват християнските конници в българската иконописна традиция.

Представянето на изложбата започна с икона Св. Георги от 18 в. – една от най-ранните, които притежава галерията. Силно повлияна е от византийския маниер на работа. Авторът е неизвестен. През Средновековието иконите никога не са подписвани, това е знак на смирение. В началото авторите са монаси, по-късно са иконописци, майстори, дюлгери с друго самочувствие и те започват да се подписват под иконите. Иконографската сцена е Св. Георги Змееубиец – своеобразна метафора на Победоносеца, който пробожда с копието си злото.

В друга икона в подробности са изобразени мъченията, на които е подложен Св. Георги за това, че като военноначалник от римската армия първо засвидетелства своята християнска принадлежност по време, когато Рим преследва последователите на Христос и второ – не се подчинява на заповедта за избиване на християните. Той е един от най-почитаните светци в християнството – Грузия е държавата, която носи неговото име, любим светец е в България, Русия…

Св. Мина също е военен от котуанския полк, няма висше военно звание като Св. Георги, но събитията се случват приблизително по едно и също време – на император Деоклициан. Светецът отказва да се отрече от вярата си, подложен е на мъчения и убит.

Бяха показани две икони на Св. Димитър – сюжетът е от същата епоха. Димитър Солунски е иконографисан подобно на Св. Георги как промушва Антихриста. Гръцките икони обикновена са изографисвали Калоян Ромеубиец. От своя страна българите в този персонаж са изобразявали пък Василий Втори Българоубиец. На един вселенски събор българската и гръцката църква стигат до споразумение, че Св. Димитър ще пронизва Антихриста.

Иконите на Св. Теодор Стратилат и Св. Теодор Тирон са от сбирката в Безистена. Показана бе икона, която изобразява едновременно двамата светци – първият на червен кон, вторият – на бял. Св. Теодор Стратилат е светецът, който е изобразен на една от най-ранните икони в българското изкуство – керамичната икона от 9 в. в Плиска. Всички конници са военни, двамата Тодоровци не правят изключение – изографисани са с брони, ризници, военни доспехи.

От сбирката в Безистена бяха показани още: икона на Св. Георги само с една житейска сцена – спасяването на дъщерята на кмета на дн. Бейрут; две икони на Св. Мина; Св. Димитър убива Антихриста; икона на Св. Тодор от 19 в. – позата на светеца не е динамична.

Последната икона е особено интересна за иконописта в района – тя изрично е подписана от Димитър Христов Зограф от Кавакли, дн. Тополовград. Иконата е относително късна, рисувана е през 19-20 в. Оказва се, че може да се говори за Странджанска иконописна школа, която е с известни отлики от другите възрожденски школи.

About the Author :

Leave a reply