Ония глупаци, датчаните

Уж сме бедна държава, а разходите за ред държавни органи са направо пищни. Другата дума за това състояние е разточителни. Кой от тези депутати би наел толкова много хора да го съветват, ако това ставаше в частната му фирма?

Или ако бе шеф на театър, например, и трябва да пресмята всеки бюджетен лев по десет пъти? Нито един. Понеже Народното събрание е на принципа куче влачи диря няма, то се превърна в удобен параван, зад който да се раздават пари на приятелски дъщери и съпартийци. Ако имате съмнение в това, прегледайте списъка с тия  497 сътрудници на народните ни представители. Някои от депутатите изобщо не познават проблемите в избирателните си райони и/или/ не благоволяват да се появят там.

Автомобилите, служебни, разбира се, и бензинът, също на държавна сметка, вървят.

Никой в парламента не иска и да чуе да се свият разходите в законодателния орган,  така, както е скромен животът на депутатите в скандинавските държави.

И правилно – тук кипи ударен труд, не е като в Дания, където дори нямат национална доктрина, а са сложили смешната формулировка „Благоденствие за всeки”.

Нашите лица с прости хора не се занимават, това е заразно…

Борислав Ненов