Олигарси и олигофрени

Забелязал съм, че напоследък мнозина говорят, като разбирачи, за неща, които не разбират. И една от любимите им теми, съвсем очаквано, според едни, и крайно нелогично за други, е тъкмо темата за олигарсите. Всеки позабогатял човек, особено ако е имал неблагоразумието да влезе в политиката, общо взето, е обявяван за олигарх и оплюван като олигарх. Непременно оплюван, защото макар всички да се кълнем в капитализма и демокрацията, си оставаме затормозени от комунистическите си комплекси хорица, които не обичат нито богатите, нито свободата. Неуки сме, освен това, повредени от марксистко-ленинските постановки, та така и не проумяхме, че не всеки богат човек е непременно олигарх, или че е възможно, все пак, да има и свестни хора сред богаташите. Имаме, в същото време, за жалост, и немалко основания да корим родните богаташи за едно или друго безобразие и малко поводи да им благодарим за добрите дела. Въобще, отношението ни към богаташите, въпреки неграмотността, е по-скоро оправдано, щом те не правят нищо, ама нищичко, за да подобрят някак имиджа си. Така или иначе, ако ни вълнува проблемът за олигарсите, трябва да знаем, ако не друго, поне това, че си олигарх, ако си продукт на срастването между властта и парите, при това на уродливото срастване. Защото и парите, и властта, колкото и да не ни се вярва, биха могли да бъдат и често са: добра, преобразуваща сила. Олигархията, общо взето, още от древността, се радва на лошото си слава, заради туй, че симбиозата между пари и власт често води до обезчовечаване някого, до чудовищен произвол и безмилостна експлоатация. Това често можем да видим и у нас, в последните години, след направо нереалистичното разграбване на държавната собственост от милиционеро-портийната камарила, преродила се в уродлива, балканска олигархия. Нищо по-логично няма от това, забогателите лесно, без особени усилия и без особени умения, лесно да се самозабравят и лесно да си въобразят, че са по-значими, отколкото са всъщност, пък и да забравят, че и хората около тях имат право на самочувствие…

Що се отнася до олигофрените, какво да кажа, освен това, че комай всички се досещаме, че става дума за малоумници, и пак всички, къде приглушено, къде ачик, сме склонни да им се присмеем, когато трябва и когато не трябва. Около олигофрените, общо взето, всичко е ясно, поне на пръв поглед, но замислим ли се, виждаме, че сме неспособни, все пак, да отличим медицинския случай от обществения олигофрен. Има, за жалост, немалко обществени олигофрени сред нас, т.е. хора, които са удивително глупави и неадекватни, или се преструват на такива, за да харесат на властимащите, да речем. Има обществени олигофрени и сред журналистите, трябва да го признаем, а това вече е много жалко, защото наместо да бъдат те коректив на самозабравилия се властник, например, или самозабравилия се олигарх, са нещастни угодници. Вече и децата разбраха, че не едно и две от дискусионните уж, проблемни предавания, са угоднически, всъщност, жалки, клакьорски, дотолкова пошли в разхвалването на властниците, че ефектът им е съмнителен. И водещите на тези предавания, нафуканите и високо платени водещи, се държат като същински олигофрени, докато хвалят това, което не е за хвалене, разбира се, а е още по-олигофренско поведението им, като се опитат да се защитят, след като закономерно, макар и рядко, получат заслужен упрек за сервилността си. Няма нищо по-гротескно и по-нищожно от съчетаването на сервилност с наглост и аз се чудя как и защо, образовани хора, все пак, и добри професионалисти, не прроумяват тази тъй простичка истина. Мисли си и това, ако трябва да съм откровен, че и те, като олигарсите, са не малоумни, а самозабравили се, незачитащи публиката, която им носи и славата, и парите…

Скандалът, който напоследък развълнува всякога жадното ни за сензации общество, вижда се, не идва на празно място, а има своите предпоставки, по-скоро закономерен е, отколкото неочакван. Кирил Домусчиев, по-паметливите знаят, не е нито първият, нито  единственият самозабравил се български,футболен бос, а само поредният олигарх, който без да ще или нарочно ругае спортен журналист. Небезизвестният Гриша Ганчев, например, помним, хокаше невъздържано друг спортен журналист преди време и гневно го питаше дали е правил поне къщички за скворци някога. Гриша Ганчев, твърде находчиво, както ще да си е въобразявал, искаше да каже и да покаже, че докато този нахалник с микрофона дори къщичка за птици не е направил, той е направил много и премного, захарните заводи, от които сега тегли, например. Нека го оставим насаме с грижите му обаче, защото сега във фокус е Кирил Домусчиев, който правеше, като че ли, по-скоро добро впечатление преди злополучната случка. Кирил Домусчиев, може да се твърди, изненада всички със скандала, който ни устрои, скандалът, който едва ли се състои само в неочакваната му невъздържаност. Ако трябва да говорим сериозно, неочакваната му невъздържаност има далеч по-грандиозни размери от няколкото обидни думи, които се изляха върху главата на нещастния репортер. Пълен абсурд е, за всеки що-годе разсъдъчен, за всеки нормален човек, да се открива тъй тържествено, дотолкова помпозно, забележете, една трибуна,една незначителна част от стадиона. Наредиха се, най-тържествено, самият премиер, двама министри и председателят на БФС, за да прережат лентата на въпросната трибуна, което е кадър, достоен за кинокомедия. Сякаш не една нищо и никаква трибуна, а ядрен реактор, или дори ядрена електроцентрала, ще откриват, та ни спретнаха този тъй смехотворен салтанат. И журналистите, бързам да отбележа, наистина са олигофрени май, щом никой, ама никой, и никак, не отбеляза този панаир, не се изгаври с този панаир, сам по себе си някаква нашенска олигофрения. Спасиха честта на професията обаче, бързам да призная, като подхванаха премиера за поредната му разходка с вертолета, дошла някак ненавреме и ненамясто…

А скандалът, тъй, както го видяха и както го отразиха медиите, бе доста по-камерен и доста по-домашен, доста по-безобиден накрая, въпреки гюрултията около него. Кирил Домусчиев, неочаквано за мнозина и очаквано за някои, направи фаталната си грешка, опиянен от вниманието, което му оказаха, вероятно, самият премиер и съпровождащата го камарила знатни особи. Кирил Домусчиев, не желая за бъда лош пророк, ще плати скъпо и прескъпо за моментната си невъздържаност, по всяка вероятност, защото след фаталната грешка, направи още грешки. Като се заизвинява съвсем нескопосно, например, като заяви прибързано и неразумно, че в речника му отсъстват думи, които присътват там, всъщност, всички видяхме. Или като се опита да опази някак, с недомислена, насилена и неуместна поза, загубеното си достойнство, като се опита да флиртува с журналистическата колегия. Този човек, който досега бе симпатичен на мнозина, който респектира всички ни и с футболните, и с бизнес-успехите си, изведнъж ни изненада неприятно и се оказа неочаквано неадекватен. Дано това е някакво моментно, нетрайно състояние, някакво мимолетно настроение, защото той е и председател на КРИБ. Не бива, разбира се, недопустимо е работодателят да е неразумен, далеч по-неприятно е, далеч по-фатално е от неволния гняв на футболния бос. Не бива, освен това, съвършено недопустимо е, олигарха да гледа на работниците, като на олигофрени, дори ако не изразява гласно съкровенията си…

Любомир Котев