Олег Ткач живеел в Донбас, не може да пристигне за баскетболния юбилей

ОлегОлег Ткач, украинският гард на „Ямболгаз”, който бе сред ключовите фигури за първата шампионска титла в историята  на нашия клуб в първенството за мъже на България, няма как да дойде за 70-годишния юбилей на ямболския баскетбол.

В неделя започва първата „серия” от проявите, свързани с юбилея, но при издирванията, направени от ръководството на клуба ни, се разбрало, че Ткач живее в района на Донбаска област  и не може да се установи никаква връзка с него.

Олег Ткач игра в сезона 2001-2002 година в „Ямболгаз” като гард, прояви страхотни качества в защита и рядко изпускаше „своя човек”. Дори състезател от класата на Жоро Младенов  се оказа безсилен да преодолее украинеца и срещу нашия тим звездата на „Левски” завършваше обикновено  с  мижав точков актив.

И Ткач, подобно на Ярослав  Зубрицкий, не обичаше много да говори. Посрещнати малко враждебно от феновете край Тунджа, на дузината чуждестранни баскетболисти не им бе лесно да се адаптират. Довелият ги в зала „Диана” украински треньор Виталий Лебединцев настрои публиката срещу себе си още преди сезона, когато на среща с феновете в залата на НТС обяви, че няма да има нужда от доста от дотогавашните баскетболисти на „Ямболгаз”. Това бяха личности като Емил Стаменов, Димитър Димитров, Анатолий Ясинский  дори. Толя, който е легендарна фигура в ямболския баскетбол, дори бе пратен във втория отбор на „Ямболгаз”, където игра рамо до рамо със сина си Дмитрий.

Още след първите няколко кръга балонът Лебединцев се пукна – слаба игра, измъчени победи срещу посредствени съперници. И неочаквано началото на неговия край сложи бунтът на доведените от него от Украйна баскетболисти. Съюзени с капитана на „Ямболгаз” Димитър Ангелов, който бе в страхотна форма, както и с другите българи в тима, те поискаха Иван Чолаков да поеме треньорския пост. И ръководството на „Ямболгаз” далновидно се вслуша в играчите, въпреки че Лебединцев ги бе омаял с постоянните си справки КПД-та/Коефицента за полезно действие на всеки състезател, което тогава наистина бе непознато в България още/. КПД-та отидоха на кино, а Чолаков нацели ваксата и „Ямболгаз” донесе пред Безистена първата шампионска титла, размазвайки във финалната серия с 3:0 „Лукойл-Академик”.

„Олег  Ткач игра в третия  двубой в София с  два счупени пръста, бях направо изумен от волята на това момче”, припомня си Иван Чолаков.  Мълчалив, без  показност в играта си бе гардът, ала  на него можеше да се разчита винаги, за разлика от плеймейкъра Евгений  Аненков , който имаше класа също, но не бе мъжкар.

About the Author :

Leave a reply