Огън – момчета

41aОгнеборец – това не е просто професия, а призвание. Защото изисква качества, които не всеки притежава – смелост, ловкост, съобразителност, решителност, готовност за саможертва дори в ситуации, които застрашават човешки живот. Уви, огнената стихия винаги е безпощадна. И безразлична към съдбата на онези, които се превръщат в неволни нейни жертви.

Когато разбрах, че двама мои бивши ученици – Димитър Христов и Стоян Петков, са направили този изпълнен с рискове и безброй отговорности професионален избор, изпитах и тревога, и гордост едновременно. Мислено се върнах назад – в годините, когато бяхме всеки ден заедно, а класната стая беше общият ни дом. Тяхната съсредоточеност, чувството за отговорност, добротата и отзивчивостта им в общуването със своите съученици ми правеха приятно впечатление.

Бяха сговорчиви, с чувствителни души, обичаха шегите и това ги превръщаше в приятна компания за останалите през междучасията.

97_nНо… момчетата пораснаха, реализирайки се като достойни млади хора. Коректни, образовани, любознателни, при подготовката си за огнеборци трябваше да преминат през допълнително обучение, да полагат изпити, да се самодоказват в това поприще. И успяха! Натрупаните в тази ползотворна школа знания ще им бъдат всякога нужни в пряката работа. Престоят в град Варна е изключително полезен за тях. Самият конкурс е включвал четири кръга, а кандидатите са били 35. Но и Митко, и Стоян се представят блестящо.

92_nТъй като службата, за която кандидатстват, включва противопожарна безопасност и защита на населението, част от обучението се провежда в град Монтана. Една истинска школа по мъжество, където момчетата смело преодоляват препятствия, усвоявайки по време на занятията безброй умения, спасителни техники, учат се на съобразителност и бързо реагиране в критични ситуации.

Според християнския празничен календар Гергьовден се чества и като Ден на храбростта. А нима професията, избрана от тези момчета, не е непрестанно „състезание” с риска и опасността, където храбростта се доказва със смели дела?! Несъмнено е така. И всяка преодоляна беда е поредната победа над стихиите, застрашаващи човека понякога…

36aПаметта ми е съхранила спомена за една задушевна среща  – от времето, когато бях ученичка. В училище ни гостуваше млад пожарникар, проявил героизма да измъкне от горяща къща и майката, и нейните три деца. Ние, смутените осмокласници, слушахме разказа му. В думите на това скромно, усмихнато, спретнато млади момче с приятни черти на лицето имаше толкова искреност и скромност! А когато един заинтригуван мой съученик го попита какви качества трябва да притежава човек, за да се посвети на тази професия, младежът се усмихна и каза чистосърдечно: „Ами трябва да си наистина огън-момче – във всяко отношение! И в буквалния смисъл, и образна казано.” Запомних тези думи – някак неволно, обаче завинаги. И сега разбрах, че двете момчета, от които винаги съм се възхищавала и са били сред любимите ми ученици някога, се вписват изцяло в това сравнение. Да, характеристиката огън – момчета категорично им приляга! И казва много. Нека останат такива в живота – изисква го не само професията, избрана от тях, а и днешната трудна, тревожна реалност, наситена с напрежение и безброй изпитания. А за мен остава приятното усещане да се гордея и тайно, и явно с моите две чудесни огън-момчета!

От 15 март 2014 година те са назначени  в Противопожарна безопасност и защита на населението – град Елхово, в подразделение в Болярово, оглавявано от Христофор Марков.

И заедно с многобройните си колеги са на своя трудов пост – в гвардията на истинските огън-момчета!

 Бинка Величкова 

About the Author :

Leave a reply