Огън – момчета

Огнеборец – това не е просто професия, а призвание. Защото изисква качества, които не всеки притежава – смелост, ловкост, съобразителност, решителност, готовност за саможертва дори в ситуации, които застрашават човешки живот. Уви, огнената стихия винаги е безпощадна. И безразлична към съдбата на онези, които се превръщат в неволни нейни жертви.

Когато разбрах, че двама мои бивши ученици – Димитър Христов и Стоян Петков, са направили този изпълнен с рискове и безброй отговорности професионален избор, изпитах и тревога, и гордост едновременно. Мислено се върнах назад – в годините, когато бяхме всеки ден заедно, а класната стая беше общият ни дом. Тяхната съсредоточеност, чувството за отговорност, добротата и отзивчивостта им в общуването със своите съученици ми правеха приятно впечатление.

Бяха сговорчиви, с чувствителни души, обичаха шегите и това ги превръщаше в приятна компания за останалите през междучасията.

Но… момчетата пораснаха, реализирайки се като достойни млади хора. Коректни, образовани, любознателни, при подготовката си за огнеборци трябваше да преминат през допълнително обучение, да полагат изпити, да се самодоказват в това поприще. И успяха! Натрупаните в тази ползотворна школа знания ще им бъдат всякога нужни в пряката работа. Престоят в град Варна е изключително полезен за тях. Самият конкурс е включвал четири кръга, а кандидатите са били 35. Но и Митко, и Стоян се представят блестящо.

Тъй като службата, за която кандидатстват, включва противопожарна безопасност и защита на населението, част от обучението се провежда в град Монтана. Една истинска школа по мъжество, където момчетата смело преодоляват препятствия, усвоявайки по време на занятията безброй умения, спасителни техники, учат се на съобразителност и бързо реагиране в критични ситуации.

Според християнския празничен календар Гергьовден се чества и като Ден на храбростта. А нима професията, избрана от тези момчета, не е непрестанно „състезание” с риска и опасността, където храбростта се доказва със смели дела?! Несъмнено е така. И всяка преодоляна беда е поредната победа над стихиите, застрашаващи човека понякога…

Паметта ми е съхранила спомена за една задушевна среща  – от времето, когато бях ученичка. В училище ни гостуваше млад пожарникар, проявил героизма да измъкне от горяща къща и майката, и нейните три деца. Ние, смутените осмокласници, слушахме разказа му. В думите на това скромно, усмихнато, спретнато млади момче с приятни черти на лицето имаше толкова искреност и скромност! А когато един заинтригуван мой съученик го попита какви качества трябва да притежава човек, за да се посвети на тази професия, младежът се усмихна и каза чистосърдечно: „Ами трябва да си наистина огън-момче – във всяко отношение! И в буквалния смисъл, и образна казано.” Запомних тези думи – някак неволно, обаче завинаги. И сега разбрах, че двете момчета, от които винаги съм се възхищавала и са били сред любимите ми ученици някога, се вписват изцяло в това сравнение. Да, характеристиката огън – момчета категорично им приляга! И казва много. Нека останат такива в живота – изисква го не само професията, избрана от тях, а и днешната трудна, тревожна реалност, наситена с напрежение и безброй изпитания. А за мен остава приятното усещане да се гордея и тайно, и явно с моите две чудесни огън-момчета!

От 15 март 2014 година те са назначени  в Противопожарна безопасност и защита на населението – град Елхово, в подразделение в Болярово, оглавявано от Христофор Марков.

И заедно с многобройните си колеги са на своя трудов пост – в гвардията на истинските огън-момчета!

 Бинка Величкова