Общински съветници искат нова лекоатлетическа писта, зала „Диана” мина на заден план

Въпреки заявеното от Иван Чолаков, ямболският депутат от ГЕРБ в един наш публичен разговор, че вече реконструкцията на лекоатлетическата писта става приоритет, все още няма нищо реално в тази посока. Президентът на лекоатлетически клуб „Тунджа” Капка Йоргова, заедно със заслужилия треньор Йордан Атанасов, двамата са и общински съветници, са внесли предложение до кмета на Ямбол, както и до Общинския съвет, нещата да се задвижат. Тяхното виждане е по-мащабно. Не само най-сетне да се смени настилката на пистата, от много години тя е в ужасно състояние, а да се направи писта, която да се ползва целогодишно.

Явно, че залата в село Веселиново е отписана от община Ямбол, от Обединен спортен клуб „Тунджа” и от лекоатлетическия клуб. Пак по думи на депутата Чолаков, а и други специалисти са на същото мнение, залата в това село е много трудна за поддържане. И заради това, че там не е правен голям ремонт от години, и поради липсата на модерно отопление. Някои изтъкват и отдалечеността на Веселиново от Ямбол. Третото е несериозно – пътуването отнема не повече от 20 минути. Стига да има превоз. Нито един от спортните ни клубове, с изключение на баскетболен клуб „Тигър”, няма превоз. Здравко Янчев, с неговата упоритост и хъс, преди няколко лета купи на лизинг микробус. Баскетболният мъжки тим така и няма нищо, а пътува с частен превоз. Не съм сигурен, че това е най-добрият вариант. Но съм сигурен, че ако Обединен спортен клуб „Тунджа” съществува реално, а не само на книга, трябва да има поне един бус. Не сме при „комунизма”, когато купуването на транспортно средство бе чудо. Помни се и до днес, каква сензация бе когато футболният тим на Ямбол се сдоби с нов автобус.

Футболният клуб, разбира се, също няма собствен транспорт…

Хора, вътре в леката атлетика, и то не от пет години, твърдят, че дори някои села вече имат по-добри писти от Ямбол. Не се учудвам, от доста време не се учудвам. Щом тук, в Ямбол, някои считат общественият транспорт за ненужен, разговорите става все по-кретенски.

За зала „Диана”, уви, се сбъдва това, което писах преди година и нещо. Бойко Борисов може да обещава не 6 , а 16 милиона, но няма да ги даде. А и какво ще ни дава Борисов, той да не е собственик на държавния бюджет?! Както всички виждаме, Новата зала „Диана”, слезе от дневния ред. Въпреки че имаше конкурс за проекти, въпреки че има архитекти, чийто проект спечели конкурса. За 10 милиона лева…

В България и една тоалетна да направят, и тя ще излезе поне два милиона, май натам отиваме, и то експресно.

Лекоатлетическа писта, нормална писта, е крайно време да има. По каква програма ще кандидатства Ямбол, за да получи финансиране, обаче? По никаква, така ми отговориха тези, които са внесли предложението в Общинския съвет, а и при кмета.

А тогава на какво се надяват /надяваме? На вероятността спортният министър Кралев да даде едно рамо. Скептичен съм. Парите или „изчезват” дойдат ли в Ямбол, или се бавят страшно дълго.Част от асовете ни в леката атлетика, Михаил Бъчваров и Димитър Хлебаров, например, си заминаха отвъд, други наближават пенсия, а  нова писта няма и няма.

От Европейските Олимпийски игри в Баку лъха българска печал. Преди това, в Лондон, бе същото. Витрината на соца не може повече да крие драмата на спорта в България. Скъпо е да имаш велики спортисти. Особено когато се краде като за световно първенство. Не визирам само правителствата на ББ, а всички, които се упражняват супер луксозно от началото на Прехода.

Ала има и друго – да направиш голям шампион, е и трудно. Много трудно. Затова толкова наши треньори бяха поканени да работят в чужбина.

Така че има два варианта – или ще се влагат сериозни пари, за да има кои да се качват на призовата стълбичка, или ще гледаме как другите държави се качват. Второто го правим с покъртителен успех вече в много области…

Борислав Ненов