Община Ямбол с най-ниска усвояемост на европейските средства, разплатени са едва 38,4 на сто от спечелените проекти

Община Ямбол има най-ниска усвояемост на европейските средства по оперативните програми не само в региона, но и сред областните градове в цялата страна, показва справка в Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България. От спечелени 24 проекти на обща стойност 147 298 538 лв. до 1 октомври са платени само 56 571 865 лв., което е едва 38,4 %. Ако може да бъде успокоение за нас по-зле от областните центрове в цялата страна е само община Кюстендил, която има 26 проекта на стойност 97 848 053, но е получила плащане само 9 660 746 лв., което е 9,87 %. Общината също като Ямбол има проект за воден цикъл за 87 млн. лв. и е зациклила с него и не мърда. Под 50 на сто от средствата е усвоила и община Враца, която има 22 проекта за 164 950 272 лв., но е получила разплащане за 77 479 508 лв. или близо 47 на сто.

Всички останали областни градове имат усвояемост на средствата над 50 %, около 80 на сто и накрая всъщност ще се гледа не проекти на каква стойност си спечелил, а какво си успял да усвоиш от тях, защото са важни реално получените средства.

За сравнение съседен Сливен има 23 проекта на стойност 84 474 431 лв., от които вече е получил 62 706 662 лв., Стара Загора има 21 проекта за 189 407 823 лв., от които има плащане за 110 238 456 лв. и т. н….

В региона също няма община, която да е толкова зле по усвояването на европейските средства, макар за по-малките общини оперативните програми да не са най-верния критерий, защото те не са бенефициенти по тях, а най-вече по Програмата за развитие на селските райони, но въпреки това явно имат по-добър потенциал да се справят с проектите.

Община „Тунджа” има 15 проекта за 30 339 370 лв., от които вече е получила плащане за 25 570 827 лв. или е усвоила 84,28 на сто.

Община Стралджа е усвоила 56,27 % от средствата по оперативните програми, община Елхово 89, 17 %, а община Болярово – близо 87 %. И трите общини имат повече проекти по Програмата за развитие на селските райони и по Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Турция, но те не фигурират в информационната система, затова не е обективна справката за спечелените и усвоени средства, но въпреки това се вижда, че поне по оперативните прощграми администрацията има потенциал да се справя по-добре.

Най-големият проблем е, че няма никаква гаранция, че оставащите 90 млн. лв. за разплащане ще бъдат усвоени и че това няма да е истинската голяма бомба със закъснител, която ще гръмне след изборите, като стане ясно, че общината не може да си обслужва проектите, защото не разполага с нужните средства, а това вещае и тежка 2016 г., когато всичко построено, ще трябва да бъде и разплатено, за да се получат средствата, иначе европейските пари ще си останат само на хартия…

Диана Иванова