Обща позиция на червенокръстките организации за кризата с мигрантите

BCKСъвсем естествено е в този момент фокусът на световното внимание и международната солидарност да са насочени към жертвите на разрушителното земетресение в Непал. Редно е също така да не губим от погледа си и другата хуманитарна криза, която бе в центъра на нашето внимание в дните преди земетресението – кризата със загиналите мигранти в Средиземно море.

И двете кризи са трагедии, които отнеха хиляди животи. При все това, има голяма разлика в начина, по който реагираме на внезапно възникнало природно бедствие и на по-дълготрайни кризи. Продължителните и сложни кризи, жертвите на които се натрупват с течение на времето, не успяват да предизвикат масовата подкрепа, обичайно оказвана при отговор на земетресение или тайфун.

Нужно е да отправим предизвикателство към този начин на реагиране и да признаем, че трагедията на мигрантите е също хуманитарна криза. Над 5000 души се смятат за загинали през последните 18 месеца, при опита им да да достигнат Европа през Средиземно море. Тяхната смърт превръща тези води в най-опасната граница на света. Тяхната трагедия би трябвало да предизвика действие, ангажираност и подкрепа.

Ние, дружествата на Червения кръст в Европа знаем, че най-големите усилия трябва да се фокусират върху местата на произход – да се оказва хуманитарна помощ и да се полагат дипломатически усилия, за да се облекчат условията на живот в зоните на конфликти, в бежанските лагери и в бедните страни, от които хората бягат. Преодоляването на първопричините за мигрантския поток трябва да бъдат заложени в основата на всяка стратегия. Не бива обаче наивно да вярваме, че тя ще доведе до мигновени резултати. Много от най-кръвопролитните конфликти в света, като например тези в Сирия, Ирак или Южен Судан, са далеч от мирно решение. Някои от най-трудните политически ситуации в света, например кризата в региона на Африканския рог, няма да се решат само с хуманитарна помощ.

Дори в местата, където се оказва значителна хуманитарна помощ, например в бежанските лагери, ние знаем, че палатките, одеялата и храната правят живота малко по-поносим, но не намаляват трудностите, унижението и разочарованието от живота в  лагер. Естествено е хората да искат и те имат нужда от повече от това просто да преживяват от помощи. Затова най-отчаяните и решителните сред тях ще продължават да рискуват всичко пред възможността да намерят по-добро бъдеще.

Всеки опит да се потисне този стремеж, ще претърпи провал. В много от случаите това би било и морално неоправдано, с оглед на ужасите и крайната бедност, от която хората бягат, и колко много хора са в движение. Миналата година броят на хората, принудени да мигрират, надмина 50 милиона души, което за първи път надвишава мигриралите след Втората световна война.

Хората ще продължат да бягат от кризисните ситуации и от отчаянието. Бездействието на Европейския съюз и неговите държави-членки ще доведе само до по-голямо страдание. Това означава още сърцераздирателни истории за експлоатация и насилие, завършващи с ужасяващи и смъртоносни пътувания, като тези през Средиземно море.

Чуха се много мнения, че не трябва да се прави нищо, защото всички варианти да се облекчи пътуването през Средиземно море могат да привлекат нови мигранти. Ние, в Червения кръст, призоваваме правителствата да не се поддават на такава реторика, да признаят, че миграцията е факт от реалния живот и да изпълнят задълженията си според международното право. Трябва да намерим хуманни и ефективни начини за управление на миграцията, като международна общност.

През април европейските лидери проведоха среща на високо ниво в Брюксел и се ангажираха да увеличат обхвата на операциите по търсене и спасяване в Средиземно море. Разширеният обхват на търсене и спасяване е жизненоважен, но би трябвало да бъде само компонент от широкообхватна стратегия.

Срещата на високо равнище бе само началото. Ние трябва да надграждаме резултатите от нея, за да разработим политики за миграцията и убежището, които са насочени към бъдещето и са основани на принципите на хуманност, солидарност и зачитане на човешките права. И двете политики трябва са насочени към първопричините и да осигуряват правна защита и жизнено необходимата хуманитарна помощ по протежението на добре известните миграционни маршрути.

Спорно, но изключително важно е да се направи повече, за да се предложат безопасни и законни начини за търсене на убежище в Европа, като тази отговорност се разпредели пропорционално и справедливо в целия континент. Въпреки опасенията, в Европа все още се подават много малка част от молбите за убежище. Както продължава да подчертава и ВКБООН – над 80% от бежанците избират да останат възможно най-близо до своята страна на произход, за да могат да се завърнат у дома. В резултат на това огромната отговорност за оказване на подкрепа на най-уязвимите хора в света лежи не на раменете на водещите икономики в Европа, а върху някои от най-бедните страни в света.

Трябва да си припомним този факт, преди да решим да отхвърлим нашите отговорности в тази криза. Миграцията и молбите за предоставяне на убежище са част от нашия модерен свят и ние трябва да бъдем активни в сътрудничеството между страните на произход, транзит и дестинация, за да съхраним правото на хората да търсят международна закрила. Това може и да не се хареса на всички, но е правилното нещо, което трябва да направим.

Обща позиция на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец и националните дружества на Червения кръст на Австрия, Белгия, Великобритания, Хърватска, Кипър, Дания, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Норвегия, Испания, Швеция, Унгария и България. 

About the Author :

Leave a reply