Няма такава държава ли?…

Има такава държава, за жалост, има държава, в която песен като „Няма такава държава!” , съвсем закономерно, е колкото популярна, толкова актуална. И тази окаяна държава, за жалост, е нашата държава, тази, която с общи усилия докарахме до това дередже. Успехът у нас има много бащи, а несполуката винаги е ничия, или пъклено дело на въображеми заговорници, които най-често изобщо не подозират за съществуването ни. Така или иначе, ние всякога сме склонни да се скрием зад някое нелепо, набързо скалъпено оправдание, зад нечия измислена вина, зад неизтляващата си глупост. Световният империализъм, видите ли, или четирите годишни времена, ни пречеха задълго, а сетне пък, сега, се намериха други злосторници да спъват развитието ни. А ние, всички, без изключение, дето крадохме ненаситно, алчно, жадно, цял четвърт век, дето лъгахме безумно, сме света вода ненапита, ние отново, както винаги, сме жертви, не мерзавци…

Народът, българският народ, този славен и преславен народ, който току величаем, с повод и без повод, сме ние, всички ние! И пак ние, всички ние, сме длъжни да споделим отговорността за пропаданията ни, за провала на безброй добри намерения! Поругаването, оскверняването, обезобразяването на многострадалната наша демокрация, е само един, но най-фаталният от тези провали. От него, от този, случаен, може би, но грандиозен провал, тръгна тоталната разруха, направила песни като „Няма такава държава!” тъй популярни. И особено актуални, за жалост, няма да се уморя да повтарям, щом тези, които ни управляват, продължават да са познатите наглеци, гьонсурати, непостижими, завършени гьонсурати. Изцепи се отново – за кой ли път вече! –един колкото буен, толкова безскрупулен депутат, който отново ни обясняваше, че той, видите ли,  не бил властник и дори бил опозиция на разкапаната власт. Е, да, опозиция е, нито е възможно, нито е нужно всички да са в изпълнителната власт – напротив, необходим е баланс, такъв е принципът на демократичното управление.

Това съвсем не значи обаче, подчертавам дебело, че въпросният депутат или всеки друг представител на опозиционна партия, не е във властта, докато е в парламента. Ние, налага се да напомня на въпросния нахалник, живеем в парламентарна република и тъкмо парламентарната власт е най-висшата власт, тъкмо от нея зависят успехите и провалите на изпълнителната власт, пък и ефективността или провалите в третата власт. Калпавите закони и бездарното законотворчество, преди всичко, минират нашата демокрация, от тях, не от друго, тръгват и успехите, и провалите, те са първопричината за всичко. Властта, нашата разкапана и порочна власт е такава, заради лошите закони, измъстрени от некадърни депутати, или корумпирани, подкупни, лобиращи депутати. Депутатът, всеки депутат, е не просто  властник, а съсредоточава огромна власт, борави с тази власт, разпорежда се с нея, олицетворява властта в парламентарната република. И е виновен, логично, закономерно виновен, ако имаме срамни, анахронични, никъде невиждани, но удобни някому закони, като този за депутатския имунитет и имунитета на магистратите.

Направо абсурд е, същински абсурд, че тези, които измислят законите и са призвани да ги прилагат, са над закона, неподвластни на законите. Едва ли се случва другаде такова чудо, такъв фарс, такава подигравка със закона! Защото подигравка, не друго, е, разбира се, да измисляш закони, които важат за всички, но не и за тези, които са ги изковали  или ги прилагат. Нецивилизовано е, странна и срамна, балканска прищявка е имунитетът, но никой не се отказва от него, макар да е обсъждан нееднократно и демагогски отричан от тези, които са се вкопчили в него. И, ето, в разгара на поредната кампания, отново се вихри този фалшив спор: докато искат имунитета на буйстващите депутати, те искат имунитета на висшите магистрати, дръзнали да си позволят подобно светотатство! Не, няма, разбира се, такава държава, не би могло да има никъде такава бутафория! Но и този цирк ще да се е сторил недостатъчен на въпросните депутати, щом си позволиха направо сюрреалистично поведение ,като упрекнаха главния прокурор, че изпълнява нареждания на Американското посолство. Това вече е прекалено, това на нищо не прилича, това е скандал! Ако има депутат, в която и да е цивилизована страна, който допуска, че главният прокурор пречи на държавния суверинитет, не бива да го заяви по този начин. Цивилизованият депутат в цивилизована държава е длъжен да заяви това от трибуната на парламента, като се аргументира, разбира се, и поиска закономерната санкция. А да се превръща един битов скандал, да го наречем, в политически проблем, е, меко казано, крайно несериозно, а ако инициатори на подобно хашлашко поведение са депутати, вече е престъпно.

Доста фриволният упрек, че тук или там се продават контрабандни стоки и наркотици, изречен отново не когато трябва и както трябва, също е автогол, ако държиш да се представиш като блюстител на закона. Друг въпрос е, че и опонентите бъркат в  среднощната разправия и злепоставят, като че ли, с доста непремерените си действия,2 органите на реда. Депутатите са прави, може би, като твърдят, че полицейската проверка е извършена съмнително бързо и учудващо безрезултатно. Наркотици, може би, наистина са липсвали там, да допуснем, но контрабандни цигари, без бандерол, това и децата го знаят, се продават на път и под път. И се върши съвсем безнаказано тази незаконна търговия, прави са и тук депутатите, защото е покровителствана от тези, които би трябвало да я изкоренят. Публична тайна са и взаимоотношения от този порядък, но тук стигаме отново до отговорността на буйно протестиращите сега, но пасивни вчера, по всяка вероятност, депутати. Ако няма такава държава, наистина, ако е гротеска държавата, в която живеем, това се случва, защото никой не е на мястото си и никой не си гледа работата. И смешно, и тъжно, и нереално е, да гледаш и слушаш как депутати се жалват от реда в държавата, който отсъства, в случая, заради тяхното бездействие, бездарие или поквареност. Горе-долу същото е и поведението на техните опоненти от вътрешното министерство и прокуратурата, които току се заканват, като са несправедливо обидени, а сетне забравят заканите си.

Безнаказаността на властника си остава безнаказаност на властника! Нещо повече, някак демонстративно и пак сюрреалистично се опонира на възможността да се досегне някак, по какъвто и да е начин, всесилният и неподвластен на законите български властник. Най-уродливото проявление на тази демонстрация бе бойкота на Моника Маковей, устроен от нашите властници, схванали ползотворните и усилия, без съмнение, не просто като голяма заплаха, но и като недопустима обида. Старо, неписано, но желязно правило у нас, още от първите години след Освобождението, е, че властникът и богаташа са неподвластни на законите, които най.често са измислени тъкмо от тях. Станахме, след толкова усилия и толкова мъки, демократична и цивилизована държава уж, превъзмогнахме ориенталските навици уж, а всичко си е на мястото , щом още се случва това, което се случва. Има такава държава, за жалост, в която песни като „Няма такава държава!” са, съвсем закономерно  и популярни, и актуални. Такава държава е нашата държава, нашата мила, родна страна, както се пее в друга една песен, от друго време, което ин обещаваше светло бъдеще. Не дочакахме светлото бъдеще тогава, защото няма такава държава, няма да го дочакаме и сега, по всяка вероятност, пак заради това, но не ми се ще да бъда злата пророчица, та затова не съм категоричен. Така или иначе, ако се доверим на логиката, на здравия разум, непременно ще видим, че не са кой знае колко основанията ин за оптимизъм…

Любомир Котев