„Нямате ли в Ямбол институции за палене”, или Черешова Задушница за Георги Шейтанов в Синия салон

Г шейтановНа Черешова Задушница големият, най-големият български анархист, ямболецът Георги Шейтанов, бе почетен с изумително малко присъствие на свои съграждани. 90 години след трагичната си смърт, „пратена” му от шефа на ВМРО Ванче Михайлов. Роднини на страховития публицист и деятел на анархизма, бяха в основата на събитието, което премина най-напред през историко-литетарурна сесия, наречена „Георги Шейтанов – територия на духовността”. За духовната територия на Шейтанов говори, по-точно, изнесе доклад, проф. Чавдар Добрев, който има ямболски корени. Докладът, който може и да има ценност като изследване на сътвореното от анархиста, обаче с нищо не напомни за личността на най-търсения от полицията в Царство България мъж в началото на 20-те години на миналия век.

С академичната си монотонност проф. Добрев изпари страстта и красивото безумие на големия анархист и публицист, а и словото му бе толкова дълго, че към края му ( дали обаче това бе краят му?) не можа да намери поредната страница, и …спря. Едва тогава, у професора  се появи по-свежа струя, след като трябваше да импровизира няколко изречения за анархиста.

Адвокат Владимир Шейтанов, близък родственик на трагичния Георги Шейтанов, бе поел ролята на нещо като  домакин на честването на 90-та годишнина от смъртта на анархиста. Присъщо на адвокатската професия, той опита да намери баланса между присъствието на властта в Ямбол, в лицето на кмета Георги Славов (този път, удивителна история!, кметът бе навреме в Синия салон на „Съгласие”) и депутата Иван Чолаков. Юристът обеща, че след първата част на срещата, всеки ще може свободно да изложи мислите си. Въпреки стегнатото, много смислено и изключително емоционално слово на д-р Камен Гърдев, влакът вече бе дерайлирал. Млади анархисти край Тунджа отдавна няма, това е нещо, върху което може доста да се замислим, затова когато в последните десетина години в Ямбол има събитие за Георги Шейтанов, пристигат негови „фенове” от Варна, София, Пловдив. Един от тях, представил се като Златко, бе в „деловия президиум”. Той обясни, че не е подготвен за такава роля, но в импровизираното си слово бе далеч по-близо до духа на съратника на Гео Милев.

Кой е по-големият публицист, дали Гео или Шейтанов или Гео Милев? И такава мисъл се чу в Синия салон, но все пак никой не тръгна да сблъсква двамата ГОЛЕМИ публицисти на миналия век. Защо да ги сблъсква, как да ги сблъсква, след като единият, този от Ямбол, дава пари на другия, за да може да издава списание „Пламък”. Другият, този от Стара Загора, го почва. И в него двамата правят текстове, от които няма как да не се изправи косата на властта.

Няма как тя да не вземе „мерки”. Милев го откриват след години по стъкленото око, Шейтанов го пренасят след 9 септември в родния му град, но не е сигурно дали това е неговият труп. Ванче Михайлов е знаел най-добре, но така и не е отворил тази кървава завеса.

Това – от мен. А проф. Добрев каза в един пасаж от доклада си нещо, върху което си заслужава да се мисли. Доста да се мисли. Каза че ” модернистите винаги са били неудобни на властта, единствено днес, в България, виждаме модернисти, които угодничат на властта”.

„Няма ли в Ямбол институции, които заслужават да подалите, няма ли часовници за изхвърляне?”, това попита младият анархист, обявил себе си само като Златко. Неговото слово, както и това на д-р Гърдев, събудиха публиката и събраха овации. Владимир Шейтанов в един момент поизостави доброто си възпитание (всъщност едното и другото не си пречат чак толкова), и каза, че „много от хората днес спят, а има неща, които ни обричат на гробищата”.

Това вече бе по шейтановски, и жалко че нито в Каргона, родния квартал на една от най-високите личности, раждани край Тунджа, нито някъде другаде из Ямбол, няма отдавна анархисти.

…В Синия салон на читалище „Съгласие” бе и сегашният доайен на това идейно течение в България, Георги Константинов, осъден, защото е взривил навремето статуята на Сталин във Варна. После успял да емигрира от социалистическа България. Бе поканен да седне в „президиума”. Не каза нищо, но не седна.

Там в началото поне, беше кметът на Ямбол. Беше властта. А Константинов е анархист. Истински…

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply