Няколко големи гафа в новата „История на Ямбол”

Потресаващи неща могат да се научат от обявената като книга от някои чиновници „История на Ямбол”. Тя е по-скоро много луксозна илюстрована брошура на община Ямбол. Гафовете са като този, например: че още докато един от най-големите масови убийци на всички времена Сталин е жив, 1952 година, в Ямбол Художествената галерия била наречена на името на буржоазния модернист Жорж Папазов. Трябва да си идиот, за да си помислиш дори за такава възможност по времето на късния сталинизъм.

Ако не си идиот, ще знаеш, че за Жорж Папазов към оная 1952 г. е нежелателно, а и непозволено, да се говори публично. Не само в Ямбол, а и в цяла България. Някъде, където властта няма да те чуе, можеш да кажеш нещичко за предтечата на сюрреализма, но по времето на култа към личността няма как да не ти е ясно, че модернизмът е обявен за крайно вредно, упадъчно явление.За капак, Жорж Папазов към 1952 г. си е жив и здрав във Франция. И Сталин е жив, ала неговата, разбира се, е друга работа. На неговото име може и приживе в Ямбол да се кръстят и читалището, и площада, и едно от кината, което и е факт към оная 1952 г.

Това е само една от фрапантните глупости в брошурата, изключително луксозна действително, на община Ямбол, обявена за „История на Ямбол”. Сред другите гафове в раздела за Ямбол след Освобождението е „очеркът” за спорта. В него е съобщено на учениците, книжката е предназначена за тях, че голямата българска лекоатлетка, израснала, а и живееща и до ден днешен в града ни, Тотка Петрова, не е Тотка, а Тонка.

Да, има лекоатлетка с името Тонка Петрова, тя също е едно от големите имена в българската лека атлетика в бягането на средни разстояния. И именно тя е европейска шампионка, а не ямболийката Тотка Петрова.

Тонка Петрова няма нищо общо с града ни. И не е била никога спортист номер 1 на България за 1977 г., както и златен медалист  от първото издание на Световната купа в Дюселдорф, както и не е почетен  гражданин на Ямбол. Докато ямболийката Тотка Петрова е …

Авторът на раздела за спорта (никъде не е посочено кой уредник от  Регионален Исторически музей на коя статия е автор, което също е лошо, защото отговорността при такива издания е редно да е персонална/, е сътворил  и друга глупост. Не толкова фрапантна, като тази с объркването на името на Тотка Петрова, ала е глупост. Той пише черно на бяло, че едно от Доброволните спортни обединения в града ни след 9 септември 1994 г. се нарича „Червено море”. В главата на автора може да има много морета, дори и зелени, ала в спортните анали на Ямбол няма такова спортно сдружение. Имало е „Червено знаме”, което напълно подхожда на епохата на комунизма с неговата убийствена идеология във всичко, дори в имената на спортните клубове.

Дали защото е за ученици, дали поради незнание, в книгата, претендираща да е нова „История на Ямбол”, никъде не е посочен фактът, че дълголетният кмет Стоян Митев е убит през 1945 г. след присъда на Народния съд. Вместо този не просто важен, а обясняващ много неща в историята на града ни трагичен факт, е писано, че на 18 септември 1941 г. Стоян Митев посрещнал пред общината цар Борис ІІІ и военния министър Теодосий Даскалов.

Всъщност, надали е учудващо, че посещението на цар Борис ІІІ толкова е впечатлило незнайния автор на текста, щом на корицата на книжката е поставена и снимка от посрещането на Бойко Борисов от кмета на Ямбол Георги Славов. Да е доволна властта, другото е празна, бошлаф работа, е било изглежда с огромно значение за колектива на Историческия музей. Или поне за част от него.

Определената от пресцентъра на общината като епохална книга, „История на Ямбол”, която е по-скоро много луксозна брошура, с изключително много снимки, в някои от разделите си гъмжи от правописни грешки.  Авторите са допуснали елементарни гафове  и при изписването на някои от имената, и при ред други езикови „фрагменти”.  Това за пореден път показва защо е важно книгите да имат истински редактор и коректор. Особено, когато авторите са зяпали в тавана, докато пишат на клавиатурата.

Борислав Ненов