НСИ: През 2022 година 22.2% от населението на област Ямбол е било под линията на бедност за областта

 

Ямбол, 10.05.2023 г.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

 

Оценка на бедността

 

През 2022 г. в област Ямбол линията на бедност е 558.08 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били ­ (табл. 1).

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност за областта нараства с 19.4%, а относителният дял на бедното население в областта нараства с 0.5 процентни пункта. В областта относителният дял на бедност при мъжете е 15.3%, а при жените – 28.7%. Разликата в равнището на бедност между двата пола е 13.4 процентни пункта при 5.9 процентни пункта за страната (мъже – 19.9% и жени – 25.8%). В сравнение с 2021 г. в област Ямбол делът на бедност при мъжете намалява с 2.0 процентни пункта, а при жените се увеличава с 2.8 процентни пункта.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2022 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.2% до 32.6%, или с 10.4 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност за област Ямбол нараства до 45.5%, или с 23.3 процентни пункта.

През 2022 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Монтана – съответно с по 373 лв., а най-високата в областите София (столица) – 832 лв. и Стара Загора – 625 лева.

Най-висок е относителният дял на бедните в областите Стара Загора – 33.9% и Добрич – 27.0%, а най-нисък в областите Шумен – 12.9% и  Велико Търново – 15.8% (фиг.1).

Материални и социални лишения на домакинствата

 

В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности.

 

От 2021 г. се включва нов показател за тежки материални и социални лишения, който показва липсата на необходими и желани предмети за водене на достоен живот. Изчислява се като дял на лицата от населението, които не могат да си позволят 7 от 13 показателя – 6 на индивидуално ниво и 7 на ниво домакинство.

През 2022 г. 29.0% от населението на област Ямбол живее в тежки материални и социални лишения (ограничения в 7 от 13 показателя) и намалява спрямо предходната година с 2.2 процентни пункта (табл.2).

Комбиниран индикатор

 

Във връзка с поставените цели по ключови области в стратегията „Европа 2030” от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални и социални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност.

Комбинирането на трите показателя показва, че в област Ямбол през 2022 г. 43.9 хил. лица, или 38.2% се нуждаят от специални грижи за преодоляване на бедността, социалното неравенство и изключването от активна трудова дейност (табл. 3). Стойността на показателя намалява с 1.8 процентни пункта спрямо 2021 година.

С Регламент № 1700 от 2019 г. на Европейския парламент и на Съвета се определя обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки. Наблюдението за доходите и условията на живот (SILC), е част от изследванията включени в регламента, и се отнася до събирането на съпоставима и актуална информация за моментното състояние (cross-sectional data) и от повторени във времето (longitudinal data) изменения в доходите, равнище и структура на бедността и социалната изолация.
Целевата съвкупност в изследването (EU-SILC) са всички обикновени домакинства и техните членове, живеещи на територията на страната в момента на наблюдение. Лицата, живеещи в колективни домакинства и в институции, са изключени като цяло от целевата съвкупност.
Размерът на извадката за 2021 г. включва 9 243 домакинства от 6 ротационни групи от всички области на страната. Освен домакинството, попаднало в извадката, обект на наблюдение са и всички негови членове на 16 и повече навършени години. Извадката се състои от шест ротационни групи, като всяка година една от ротационните групи отпада от наблюдението и се заменя с нова. Този ротационен модел на извадка осигурява два типа данни:
–  Моментни (данни от текущата година на наблюдение)
–  Лонгитудинални (данни за домакинствата, участвали в поне две последователни години).
Наблюдението се провежда с два типа анкетни карти:
– Въпросник за домакинството
– Индивидуална анкетна карта за всяко лице от домакинството на 16 и повече навършени години.
            Основни понятия
Линия на бедност – За изследване на равнището на бедност в методологията на Евростат се използва общ  разполагаем нетен доход. Линията на бедност представлява 60% от средния общ разполагаем нетен доход на еквивалентна единица.
Еквивалентни скали – За пресмятане на индикаторите за бедност и социално включване се използва общ разполагаем нетен доход на еквивалентна единица. Поради различния състав и брой лица в домакинствата се прилагат еквивалентни скали. Използва се модифицираната ОЕСД скала, според която първият възрастен на 14 и повече години получава тегло единица, вторият възрастен на 14 и повече навършени години – тегло 0.5, и всяко дете под 14 години – тегло 0.3. Теглата се присъждат на всеки член на домакинството и се сумират, за да се получи еквивалентен размер на домакинството. Общият разполагаем нетен доход за всяко домакинство се разделя на неговия еквивалентен размер и се формира общ разполагаем нетен доход на еквивалентна единица.
 Образователна степен
За определяне на образователното равнище на родителите е използвана Международната стандартна класификация на образованието (МСКО 2011):
МСКО 0 – Предучилищно образование
МСКО 1 – Начално образование
МСКО 2 – Основно (прогимназиално) образование
МСКО 3 – Средно образование
МСКО 4 – Професионално обучение след средно образование
МСКО 6 – Висше образование (бакалавър и професионален бакалавър)
МСКО 7 – Висше образование (магистър)
МСКО 8 – Висше образование (доктор).
Претегляне на данните
Базата данни за всяка страна съдържа следните тегла:
Домакинско тегло (целева променлива DB090) за получаване на действителния брой обикновени домакинства в страната.
Персонално тегло (целева променлива RB050) за получаване на действителния брой лица на територията на страната.
Персонално тегло за всеки член на домакинството на 16 и повече навършени години (целева променлива PB040) за получаване на броя на лицата на 16 и повече навършени години на територията на страната.
При изчисляване на индикаторите за бедност се използва персоналното тегло (RB050), тъй като статусът на бедност се изчислява на индивидуално ниво и целевата група се отнася към цялото население, живеещо в обикновени домакинства. За някои от индикаторите, фокусирани върху лицата на 16 и повече навършени години (например „относителен дял на работещите бедни“), се използва персонално тегло (РВ040) за лицата на 16 и повече навършени години.
При изчисляване на индикаторите теглата се коригират с претеглящ фактор за отразяване на липсващите случаи (домакинства с нулеви доходи) в изследването (RB050a).
Поради извадковия характер на изследването за доходите и условията на живот по някои основни показатели са изчислени следните оценки в табл. 4:
Повече информация и данни за индикаторите за бедност и социално включване могат да бъдат намерени на интернет страницата на НСИ на следния линк http://www.nsi.bg/ Социално включване и условия на живот/ и в Информационна система ИНФОСТАТ.

НСИ – Териториално статистическо бюро – Югоизток,

Отдел „Статистически изследвания – Ямбол“

About the Author :