НСИ: приблизително 75 % от общата площ на област Ямбол са земеделски земи

 

Ямбол, 10.09.2022 г.

Към 31 декември 2021 г. територията на област Ямбол, изчислена от Националния статистически институт на базата на цифрови модели на кадастралната карта на област Ямбол, е 3352.70 кв. километра. Според начина на трайно ползване (конкретно предназначение) на поземлените имоти, най-голяма площ заемат земеделските територии – 74.68% от общата площ на областта. Урбанизираните територии обхващат 153.49 кв. км, или 4.58% от територията на областта.

  1. Баланс на територията на област Ямбол към 31.12.2021 годинаКъм 31.12.2021 г. в област Ямбол най-голяма урбанизирана територия заема община Тунджа с 66.21 кв. км, а най-малка e община Болярово – с 14.46 кв. километра. Фиг. 2. Урбанизирана територия в област Ямбол по общини към 31.12.2021 годинаВ област Ямбол най-голяма територия на транспорта заема община Тунджа с 41.34 кв. км, а най-малка е община Ямбол – с 6.95 кв. километра.

    Фиг. 3. Територия на транспорта в област Ямбол по общини към 31.12.2021 година

    В област Ямбол най-голяма земеделска територия заема община Тунджа с 964.13 кв. км, а най-малка е община Ямбол – с 49.77 кв. километра.

     

    Фиг. 4. Земеделска територия в област Ямбол по общини към 31.12.2021 година

    В област Ямбол най-голяма горска територия заема община Болярово със 182.90 кв. км, а най-малка е община Ямбол – със 7.47 кв. километра.

     

    Фиг. 5. Горска територия в област Ямбол по общини към 31.12.2021 година

    В област Ямбол най-голяма територия, заета от води и водни обекти заема община Тунджа с 27.38 кв. км, а най-малка е община Ямбол – с 5.91 кв. километра.

     

    Фиг. 6. Територия, заета от води и водни обекти в област Ямбол по общини към 31.12.2021 година

    В област Ямбол най-голяма защитена територия заема община Елхово с 5.62 кв. км, а най-малка е община Стралджа – с 0.08 кв. километра.

     

    Фиг. 7. Защитена територия в област Ямбол по общини към 31.12.2021 година

     

    В област Ямбол най-голяма нарушена територия заема община Тунджа с 3.08 кв. км, а най- малка е община Болярово – с 0.18 кв. километра.

     

    Фиг. 8. Нарушена територия в област Ямбол по общини към 31.12.2021 година

    Целта на статистическото изследване за баланса на територията (баланс на земята) е да осигури актуална информация за структурата на ползването на земята на национално и регионално ниво, а в дългосрочен план да даде възможност за проследяване на измененията в разпределението на основните видове територии.

    Източник на данните, на базата на които е проведено изследването, е актуалната към края на референтната година цифрова кадастрална карта и кадастралните регистри.

    Единица на наблюдението е поземленият имот, заедно с основните кадастрални данни за начина на трайно ползване на поземления имот и основното предназначение на територията, вписани в кадастралните регистри.

    „Поземлен имот“ – част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост (Закон за устройство на територията (ЗУТ), в сила от 31.03.2001 г.).

    „Начин на трайно ползване“ (конкретното предназначение) на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и се записва в кадастралните регистри. В територии без устройствени планове предназначението на поземлените имоти до влизането в сила на плановете се определя от фактическото им използване, освен ако използването противоречи на закон (ЗУТ, в сила от 31.03.2001 г.).

    Класификаторът за начина на трайно ползване на поземлените имоти и съответните кодове са определени в Приложение № 3 към Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

    Площта на поземления имот се отнася към територията на някой от основните класове поземлени ресурси (видове територии) съобразно начина на трайно ползване на поземления имот.

    Резултатите от изследването са представени на национално ниво, статистически зони, статистически райони, области и общини според актуалното административно-териториално деление към 31.12.2021 г.[1] и според Класификацията на териториалните единици за статистически цели (NUTS)[2].

    За обобщаване на площта са определени следните по-общи видове територии:

    „Урбанизирана територия“ – включва поземлените имоти за жилищни нужди, за обществени сгради и комплекси, за озеленени площи и спортни обекти, за курортнорекреационни обекти, за производствени и складови обекти както и поземлените имоти със специално предназначение и ползване.

      „Територия на транспорта“ – включва площите на поземлените имоти за движение и транспортни обекти и поземлени имоти за съоръжения на проводи. „Земеделска територия“ – включва

    поземлени имоти – ниви, трайни насаждения, ливади, пасища и мери.

    „Горска територия“ – включва поземлени имоти – дървопроизводителни гори и недървопроизводителни горски площи.

     „Територия, заета от води и водни обекти“ – включва поземлени имоти за водни течения, водни площи и съоръжения.

    „Защитена територия“ – включва поземлени имоти за защитена природна среда и поземлени имоти за обекти на културно-историческото наследство. В тази категория, по начин на трайно ползване, попадат предимно поземлени имоти, които са държавна собственост.

    „Нарушена територия“ – включва поземлени имоти за добив на полезни изкопаеми и поземлени имоти, заети от индустриални и битови отпадъци, деградирали земи.

    „Непоказано“ – в тази категорията са включени всички площи без покритие с цифрова кадастрална карта. Включени са и отделни поземлени имоти от кадастралната карта, за които липсва стойност за начина на трайно ползване и за вида на територията, в която попадат.

     

    Източници на данни

     

    Източник на пространствените слоеве е Агенцията по геодезия, картография и кадастър:

    • данни за поземлените имоти;
    • детайлни граници на общините.

     

    Метод на изчисление

     

    Изчисленията на площите на различните видове територии са извършени върху пространствените данни от кадастралната карта, чрез средствата на ГИС в координатна система BGS2005 UTM35N.

    Първоначално е извършен анализ, за да се определи площта и административнотериториалната принадлежност на териториите, за които няма покритие в кадастралната карта. Тези площи са отнесени към категория „Непоказано“.

    На следваща стъпка са прекодирани стойностите за начин на трайно ползване на поземлените имоти със съответните кодове за вид територия.

    Поземлените имоти без определено стопанско предназначение – скали, пясъци, сипеи, дерета, оврази, промойни и ями, както и тези със смесен или недефиниран начин на трайно ползване са прекодирани, като е използвана информацията за предназначението на територията, в която попадат, за да бъдат отнесени към съответния вид територия.

    Площите на поземлените имоти са сумирани по видове територия за всяко от териториалните нива.

     

    Нормативни референции

     

     

    Повeче информация и данни за баланса на територията на Република България са достъпни в Информационна система „ИНФОСТАТ“ (https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/module.jsf?x_2=337) и на сайта на НСИ, раздел „Баланс на територията на Република България“ (https://nsi.bg/node/19674/).

     

     

    [1]Непоказано – площи, за които липсва информация в цифровата кадастрална карта, или отделни поземлени имоти, които не са класифицирани по начин на трайно ползване и по вид територия към датата на провеждане на изследването.

    [2]Източник: Национален регистър на населените места

    [3]Класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS)

     

    НСИ – Териториално статистическо бюро – Югоизток,

    Отдел „Статистически изследвания – Ямбол“

About the Author :

Leave a reply